Уильям Дил - Хамелеон

— Спокойно — каза тихо сенаторът. — За момента са те хванали за топките.

— Глупости. А защо се случи всичко това?

— Не разбрах за намеренията им.

— Нищо не минава покрай тебе, Лайл. Особено когато става дума за акция от подобен мащаб.

— Какво бих могъл да кажа? — Старецът извади червена кърпичка и избърса челото си. — Мили боже, колко топло е тук. Винаги ли го поддържаш така?

— Това е грижа на прислугата — отговори Колдуел. После плъзна встрани една от стъклените врати и струя студен въздух разклати завесите.

— А-а, така е по-добре — въздъхна сенаторът. — Виж какво, защо не хвърлиш един поглед на документите, които мистър Симпсън носи със себе си? Ситуацията ще бъде оправена без много шум. Вие двамата ще отидете във Федералната сграда 14 14 Във всеки по-голям американски град има т.нар. „Федерална сграда“ — място, където се обръщат за решаване на въпроси извън компетенцията на щатските власти (издаване на карти за социална осигуровка, молби за т.нар. „зелени карти“ и т.н.). — Бел.пр. и…

Симпсън се отправи до писалището и отвори чантата.

— А ти, Лайл? — поинтересува се Колдуел.

— Едва ли е особено подходящо да се явя с вас двамата. Мога да свърша много повече, ако остана настрани.

Симпсън беше бръкнал с двете си ръце в чантата. Той развинти капачката на една малка бутилка и изля част от съдържанието й върху голямата топка памук, която държеше в другата си ръка.

Демърест продължи:

— Говорих с Теси. Тя възприема нещата удивително добре.

Симпсън извади ръцете си от чантата. Топката памук беше в едната му ръка. Намираше се директно зад Колдуел, който каза:

— Тя е свикнала с унищожаването на личността. Баща й само дето не го изгориха на клада.

Симпсън пристъпи по-близо до Колдуел, държейки ръката с памука зад гърба си. Сенаторът се приближи до Колдуел.

— Опитах с всички сили да я успокоя — каза той.

И пристъпи неочаквано напред, обхващайки с ръце ръцете на Колдуел, приковавайки го в стола, като го стисна с всичка сила.

— Какво, по дяво… — пое дълбоко въздух Колдуел, но така и не успя да завърши изречението. Симпсън притисна памука върху носа му. И щом пое дъх, сладката миризма на хлороформа нахлу в главата му и замъгли мозъка му. Той започна да се дърпа, стараейки се да не поема дъх.

Сенаторът го притисна още веднъж, този път по-силно. И Колдуел отново пое въздух. Мозъкът му се парализира. Демърест усети, че омеква в ръцете му. Отново го стисна. Очите на Колдуел изхвръкнаха и погледнаха над памука като очите на ужасено животно. След това разсъдъкът в тях изчезна, погледът се кръстоса, оправи се и се обърна под клепачите. Колдуел се свлече в стола, а Симпсън го прихвана за кръста, изви го странично и го повлече през отворената врата на балкона.

Само три минути след началото на новините индикаторът на телефона за гореща връзка започна да мига. Популярният водещ Чък Грейвс беше по средата на първата фаза от емисията. Илайза вдигна слушалката.

— Обажда се Сид от информационния център. Получихме мълния: Джонатан Колдуел преди малко е скочил от сградата на „Първа Обща Банка“. Тялото му е размазано по цялата Маркет стрийт… Изпратихме екип с подвижна станция… това е всичко, което знам засега — и гласът в слушалката заглъхна.

Илайза остана замръзнала като статуя със слушалката в ръка. Известно време я държа така, след това се отдръпна от апарата, излезе в коридора, свали слушалката на вътрешния телефон на стената и набра номера на монтажната.

— Там ли е още Еди? Обажда се Илайза, моля ви предайте му, че става дума за нещо важно… Еди, изслушай ме: Колдуел току-що е скочил от сградата на банката… Знам, знам… Зареден ли е вече обектът? Можеш ли да го изтеглиш дотам, че да вмъкнеш обратно онези две части от по трийсет секунди?… Не се безпокой, поемам пълната отговорност… Еди, ти си чудесен… — Тя прекъсна разговора и се върна в залата.

Едва когато излъчиха следващите две части от новините и се намираха в средата на спортния блок, центърът потвърди, че определено става дума за Колдуел. Тя предаде информацията на Грейвс, който я обяви в края на спортния блок, но нямаше данни, за да я развие.

Чудесно. Това беше всичко, което й трябваше.

Асистент-режисьорът в кабината отброяваше излизането от спорта:

— Окей… готови с Макс… три, две, едно… магнетофон, изключете камера три, изключете микрофона на Уоли… камера три върху Илайза. Боже, погледнете я, ще изглежда чудесно в плик за боклук.