Уильям Дил - Хамелеон

Четирийсет и пет минути по-късно той все още продължава да говори, но в един момент решава да сложи тапата на бутилката и завършва: „Виж какво, момиче, понеже стана дума за отмъстителност и други подобни, ще ти кажа, че първият, който вдигна ръка, беше онзи нещастник Фланеган. И щом искаш да ти разкажа, тогава ще научиш цялата история“, а адвокатът му до него се опитва да го накара да спре, но той казва на всички да се махат и й разказва с най-големи подробности всичко онова, което впоследствие се превърна в един от най-пикантните скандали от години насам. Е, не казвам, че точно на нея се дължи всичко, защото рано или късно всичко щеше да излезе наяве, но нали това е играта. Вашите вестници разказаха останалото, но „Канал 6“ беше първият и тя бе човекът, който отприщи бента. Беше един от случаите, когато трябваше да използва чара си… беше очарователна. Разбрахте ли какво исках да ви кажа?

— Сумирайте с една дума.

Мууни се замисли за няколко секунди.

— Упорита — каза той накрая.

— Много ви благодаря, мистър Мууни.

— На вашите услуги, сър. Надявам се, не е забъркана в някоя неприятна история.

— Дори и да беше, мистър Мууни, от този миг вече нищо не я заплашва. Особено след тази апология. А, между другото, поздравления за първото място в рейтинга за днес следобед.

— Благодаря. Много ви благодаря.

— Дочуване, мистър Мууни. Благодаря за времето, което ми отделихте.

Щрак.

И толкова. Какво, по дяволите, е намислил стария мръсник? Ако ми я отмъкне за някой друг канал, каза си Мууни, мисля, че знам какво ще направя: ще отида у тях и ще убия стария кучи син.

Тя слезе на четвърти етаж — под студиото — и се затича през салона към монтажната зала. Еди, най-добрият видеомонтажист на „Канал 6“, я очакваше. Добрият, стар Еди, на когото можеше да се разчита.

— Ти си ангел — каза тя и залепи целувка на върха на плешивото му черно теме.

— Твой съм. Какво си донесла?

— Уникално интервю с Джонатан Колдуел.

— Шегуваш ли се?

— О, всичко е там — каза тя и посочи видеокасетите.

Еди тихо подсвирна през зъби.

— И как, по дяволите, успя да го направиш?

— Падна ми в ръцете, Еди. Цели четири дена преследвах неговата малка сладурана и днес тя ме заведе право при него. Колко е часът?

— Четири четирийсет и пет.

— Ах, майната му, малко повече от час… Окей, нека подготвим пет минути, а аз ще приложа някоя хватка на Тъби, за да ми отпусне повече време.

— Окей, но най-добре ще бъде да ти оставя трийсет секунди за въведение, ако не склони, за да не ни се наложи да го изрязваме в последната минута.

— Той не може да ми откаже… материалът е страхотен. Всички в града са по петите на Колдуел от мига, в който беше привлечен под отговорност. А аз имам нещо, което няма никой друг.

— Хей, момиче, не е необходимо да убеждаваш мен. Трябва да убедиш Тъби Слокъм.

В пет и десет материалът беше монтиран и тя можеше да седне и напише встъплението и заключителните фрази. Качи се на петия етаж и намери Вики — шефа на студиото, който разговаряше с човек — планина.

В сравнение с Тъби Слокъм, дори Джордж изглеждаше като джудже. Беше висок шест фута и четири инча и тежеше между триста и петдесет и петстотин фунта, като по-голямата част от масата се намираше в центъра на тялото му. Огромният му корем преливаше през колана, панталоните му бяха изпълнени като арабска палатка, опъната под всеобемащия стомах, шията му беше бухнала над разкопчаната с три копчета риза, за да може да се събере. Изтънялата му коса, вчесана на снопчета от едното ухо до другото, бе винаги плувнала в пот, а когато проговореше, гласът му с мъка излизаше от туловището, за да изписука като на катеричка от филмите на Дисни.

Слокъм беше наследил туловището си заедно с работата. Беше си пълен открай време, но през последните четири години беше надебелял невероятно. Тези, които не го харесваха, обясняваха факта, че вече цели пет години бе продуцент на новините както в шест, така и в единайсет часа, на това, че беше безсрамен подлизурко на Реймънд Поли — менажерът на канала. Но дебел или не, подлизурко или не, той си беше най-силният, най-енергичен продуцент на телевизионни новини в Бостън. И докато оставаше номер едно, Поли не се интересуваше колко е дебел.

Илайза го погледна с погледа на Хилари, когато е огледал предизвикателствата на Еверест.

— Тъби, имам страхотен материал — каза тя.

— Ти винаги имаш страхотен материал, Лайза. За какво…