Уильям Дил - Хамелеон

От другия край на стаята се разнесе глас, който заповяда на перфектен английски:

— До пет часа утре следобед да си напуснал Япония!

Беретата излетя от мъглата и спря в краката му. Пълнителят го нямаше.

Грубер чу някаква врата да се отваря и усети студен полъх през стаята.

— Bon voyage — пожела гласът и вратата се затвори с плътен звук.

В четири и трийсет следобед стаята на екипа на новините, както обикновено, бе столица на страната на име Хаос. Една от масите за редактиране се беше скапала и ушите на Мууни се бяха надули от изслушване на всички оплаквания и оправдания, затова, когато телефонът иззвъня, Мууни сграбчи слушалката и отсече:

— Няма да стане!

Но Юла, неговата секретарка, поклати мъдро глава и отговори:

— Ъ-ъ!

А Мууни се изненада:

— Ъ-ъ?

— Обажда се Бог! — поясни Юла.

— О-о-о, майната му! — простена Мууни.

Единственото, което му липсваше. От всички хора на този свят — точно Бог; върховният Харе Кришна на всички по-дребни Харе Кришни, собственикът на Луната, звездите и останалата част на Вселената, а между другото и на бостънския „Стар“, пет радиостанции и три тв канала, включително този, на който той — Харолд Клод Мууни — беше директор на отдел „Новини“. Не „Директор на новините“. Директорът на отдел „Новини“. Съществена разлика, особено за „Канал 6“ на Бостън. Бог, който иначе беше известен и като Чарлс Гордън Хауи, покрай другите неща беше и фанатик на тема субординация и правилно титулуване. За Хауи титлата беше почти толкова важна, колкото работата, свързана с нея. На едно от редките заседания с подчинените му директори Хауи беше обяснил тази си философия: Хората изпитват непосредствена боязън пред титлата. Необходимо им е известно време, за да оценят човека зад нея. Но титлата, титлата ги заварва неподготвени винаги. Тя им казва гръмотевично: „Пред теб стои властта и толкоз“.

Е, Хауи имаше върховната титла. Директорът. Не директор на борда на управителния съвет. Директор-_ът_. Час и половина до централната емисия, деветдесет минути до Цирка на цирковете. Главният редактор на „Новините в шест“ беше вече с клечка за зъби в устата, готов да се отдаде на медитация, и кой, моля, се обажда по телефона?! Шибаният Директор.

Постара се да вложи усмивка в гласа си и отговори:

— Мистър Хауи? Хал Мууни е на телефона.

— Мистър Мууни, знам, че бихте искали да ме поразите с някое вуду заклинание за обаждането ми точно в този момент, но искам да ми отделите пет минути от времето си. А след това ще ви дам възможност да се върнете към непосредствената си работа.

— Пет минути, сър? Добре, питайте.

— Искам пет минути за Илайза Гън. Сумирайте накратко впечатленията си. Ще ви засека времето.

— Сега ли? Да не пускате хронометъра в този момент? — засмя се Мууни, макар да знаеше, че Хауи вероятно стои на другия край на линията тъкмо с хронометър в ръката.

— Пускам го.

Мууни погледна лениво стенния часовник над вратата на офиса си, помисли няколко секунди и започна:

— Една от най-добрите репортерки, която някога съм познавал. Използва всички подръчни средства, според изискванията на момента. Може да замайва с чар, ако целта изисква някой да бъде замаян; може да стане сериозна, ако се налага да бъде сериозна; забавна, ако трябва да е забавна; съчувствена, безчувствена или по-подла от кобра, страдаща от сливици, ако е необходимо. Важното е, че винаги постига своето. Тя е като Джо Намат в първата му година с отбора на „Джетс“. Всяко нейно хвърляне е печелившо.

Първото, което ми идва наум, е случаят с кривогледия тигър. Тя нарича това усет. Аз обаче го наричам инстинкт, чист инстинкт, без който репортерът е като танцьор със счупен крак. Работата е там, че ми трябваше известно време в началото, за да го усетя. Известно време мислех, че е просто готина и малко ала-бала. Пусках я на по-леки теми. Но историята с тигъра ме смая. Останалите канали гледаха на нея като на пикантерия. Искам да кажа, как, по дяволите, все пак човек може да се отнесе към историята на един тигър на име Бетси Рос, на който предстои да му оправят очите с операция? Всички разбраха от бюлетините на агенциите, че тигърът трябва да влезе в операционната и научиха мнението на доктора за операцията. И толкова. Но не и тя. Тя се вкопчва в историята. Дори аз й казах да зареже проклетата зоологическа градина. Онзи ден в града имаше маса събития, които изискваха някой да реагира бързо.

„Имам предчувствие“, каза ми тя.