Уильям Дил - Хамелеон

„Какво искаш да кажеш?“ недоумявах аз.

„Не знаеш ли какво е предчувствие, за бога?“, каза тя.

Чувствах се като хахав. Стои пред мен момиче на двайсет и две, пет фута, деветдесет и осем фунта и ме пита дали знам какво е предчувствие, пита мен, който съм в бизнеса… колко бяха, двайсет години? Едва ли не откакто се е родила.

„Виж какво, казвам й аз, около мен ври и кипи, аз съм главният редактор на новините, така че вземай си задника и се измитай…“ Дявол да го вземе, дори не помня къде й казах да се маха.

Но нали все пак тя е при мен само от два, да кажем, три месеца, а преди това е работила на рецепцията не знам къде, и аз съм експертът, а тя е обикновен чирак; та кой е боса, питам, и какво всъщност може да знае тя, така ли е?

Само че не е така.

„Нещо не ми харесват тези задници“ каза тя и ми говори сякаш е печена, а аз я питам: „Какви задници“ и тя ми отговаря: „Ветеринарите“, а аз й казвам: „Не бяха ли повикали трима лекари, експерти по тигрите?“ и тя ми доверява: „Пет пари не давам, дори да е най-големият експерт, защото в погледа му има нещо странно. Вярвай ми“.

„Вярвай ми!“

Мен ме чакат „Новините в шест“ точно след три часа, а тя иска да блокира снимачен екип с камера, себе си и микробус, при това в ден, пълен с горещи събития, защото спецът по тигрите имал нещо странно в погледа!

Решавам малко да се пошегувам. Казвам й: „Погледът му едва ли е по-странен от погледа на тигъра, ха-ха-ха“, а тя се нервира и започва да ми дърдори за този тигър, колко ценен бил, защото бил бял на черни ивици, вместо да е жълт и как след операцията щял да стане дори още по-ценен и тогава зоологическата градина щяла да издои за него маса пари от някой арабски крал, а на всичко отгоре и ветеринарят щял да се нагуши с голям хонорар.

Тигър, моля ви се.

„Я се измитай оттук“, казвам й аз, а тя ми казва, кълна се, че го каза: „Глупости!“. И ми прекъсва. И не само това, ами оставя слушалката незакачена, а на мен наистина ми кипва и започвам да диктувам паметна записка, за да й съдера задника после и изведнъж в пет и трийсет тя нахлува през вратата с новината, че тигърът умрял на масата, че онзи спец се бил осрал грандиозно и че хората от зоологическата градина се щурат навсякъде, та появява се тя, хванала онзи страшен доктор за топките със запис, на който се опитва да се измъкне, обяснявайки защо тигърът умрял, че те само искали да му коригират зрението, а на всичко отгоре в радиус от двайсет мили няма кьорав репортер и докато се усетя, хората на Кронкайт 13 13 Крупна фигура в американската телевизия, водещ и коментатор на централни емисии, интервюирал видни политици. — Бел.пр. надигат врява и настояват да излъчат събитието за нацията и изведнъж на нас ни се обаждат повече хора, отколкото когато и да е било, за бога.

Тази жена има инстинкт. А ако тази игра има име, то е „инстинкт“. Оттогава не съм спорил с нея. Но и тя никога не ме е проваляла.

— Изглежда, че е особено добра, когато се налага да се откриват хора — отбеляза Хауи спокойно. — И по-точно хора, които не искат да бъдат открити.

— Това се разбра още в началото. Да вземем Гарциола „Домата“. Още преди да се забърка кашата между Гарциола и федералните власти. Всъщност, в известен смисъл, първият изстрел в тази война направи тя. Някакъв помощник областен прокурор на име Фланеган изкоментирал нещо за Гарциола на един обяд и всички се втурнаха да го търсят, само дето Гарциола не държеше особено да бъде намерен.

Лизи обаче реши, че може да става каквото си ще, но тя трябва да го намери, затова извади досието му, захвана се за него и някъде откри, че се споменава за майката на Гарциола. И изведнъж се оказва, че предстои рожденият ден на старата дама. Втурва се тя с екипа за Провидънс, където живее старицата, пикира към вратата и ето ти на, Домата си хапва, охраняван от половин дузина горили.

На всичко отгоре, не спира да го нарича „Домат“ в лицето му. А всеки, който се осмелявал да нарече Гарциола „Домат“, е бил откриван да плува по гръб край кея на Атлантик стрийт. Не знам дали ви е попадала оригиналната касета. Излиза Гарциола пред входната врата на майчиния си дом с онзи поглед на лицето, от който цялата първа редица даласки каубои ще си намокрят гащите, поглежда я сурово и заявява: „Не си падам по дами, окей, особено ако не тежат поне двайсет фунта мокри, но в твоя случай, сестро, ще направя изключение“.

А тя го озарява със своята петдесетдоларова усмивка и му казва: „Областният прокурор Фланеган се опитва да ви изкара глупак, мистър Домат, и аз реших, че вие може да пожелаете да коментирате историята от вашата гледна точка“, след което той избухва в смях, обръща се към четирите човекоподобни маймуни зад гърба му, казва: „Мистър Домат!“ и продължава да се смее така заразително, че и те се присъединяват към него, а той пита: „За какво говориш?“ и тя му обяснява: „Мистър Фланеган публично ви обвинява в даване на подкупи, в отмъстителност, в отвличания, а дори и в по някое дребно убийство от време на време“, а Гарциола свежда поглед върху нея и отговаря: „Ах, този малък кучи син, позволява си го дори на рождения ден на майка ми значи“ и дори без да поеме дъх тя го запитва: „Защо ви наричат Домата?“… и не знам дали си го представяте, но миг по-късно Гарциола сяда на оградата на двора и започва да й обяснява как всичко започнало още на доковете едно време, когато бил в началото на пътя си и как тогава спирали да разтоварват селскостопанската продукция, докато доматите не се скапели, за да накарат собствениците да се огънат и да им дадат по-прилични надници, което му донесло прякора „Домата“.