Уильям Дил - Хамелеон

Кей докосна лакътя на Грубер и прошепна:

— Трябва да вървим сега. Шоу скоро свършва.

— Както я карат, ще останат на сцената със седмици — обади се Грубер. Усещаше, че слепоочията му пулсират в такт с музиката.

— Можем да дойдем след това и да видим друго шоу. Може би утре вечер.

— Още една минутка — прошепна Грубер раздразнено.

— Окей, приятел, гробът си е твой.

— Думата — каза Грубер, без да сваля поглед от диска — е „погребението“. „Погребението си е твое“, това е изразът.

Тримата изпълнители бяха престанали да действат мълчаливо. Жената беше сложила ръка върху ръката на по-възрастния мъж и я насочваше все по-дълбоко и по-дълбоко.

Кей не гледаше какво става. Той беше забил поглед през залата в един от тъмните ъгли и чакаше.

Дискът се беше спуснал под нивото на зрителите от най-горния ред. Движенията на младата жена бяха станали спазматични. Прожекторите разкриваха, че стиска здраво челюсти. Всеки мускул на тялото й беше напрегнат. Изведнъж тя дръпна препаската на по-възрастния мъж, той скочи гол, а тя започна да го гали по цялата му дължина. После двамата легнаха до нея и започнаха да я целуват по гърдите, по корема, по бедрата. През стиснатите й зъби се изтръгна напрегнат писък.

— Скоро вече ще е много късно — прошепна Кей.

— Добре, добре — изръмжа германецът и Кей го поведе към една врата отстрани на арената.

Тя влязоха в помещение, подобно на голям килер, осветено от единствена синя лампа на тавана. Пред тях имаше втора врата.

— Почакай малко — прошепна Грубер. — Къде ме водиш?

— Всичко е окей — успокоително каза Кей. — Тук, от другата страна на вратата, е залата за упражнения. Нали в клуба не трябва да влиза външна светлина, окей.

Той затвори вратата, през която бяха влезли. Музиката мъчително сладко продължаваше в съзнанието на Грубер, макар вратата да беше дебела и през нея да проникваха само ударите на барабана. Но беше загубил концентрация и с мъка се опитваше да направи обратния преход от фантазия към реалност. Кей отвори другата врата и в малката стаичка нахлу светлина. Половин дузина стъпала водеха надолу към тесен ярко осветен коридор. Индиректното осветление беше толкова ярко, че с труд различаваше мястото, където стените се събираха с пода. Ритъмът на музиката се превърна в спомен. Но сцената беше отчетливо запечатана в съзнанието на Грубер и той не можеше да се отърси от нея.

Кей отведе едрия германец до една от вратите и го въведе в малка и чиста съблекалня, в която имаше шест шкафчета от тик и дълга скамейка от същото дърво. После посочи вратата в другия край.

— Парна баня. Врата от другата страна на баня води до стаята за масаж, окей?

Грубер започваше да става неспокоен.

— Ти къде отиваш? — осведоми се той.

— Когато свършиш, Суджи ще ти покаже изход. Ще те чакам там — завърши Кей и излезе.

Малкият кучи син, помисли Грубер, вероятно се връща да догледа шоуто.

Грубер се съблече, окачи грижливо дрехите си в шкафчето, обви кобура на пистолета в хавлиена кърпа и го прибра. Тялото му беше стегнато, кожата опъната, а отстрани на ребрата се виждаха два кръгли белега — белези от куршуми 38 калибър — едно постоянно припомняне, че някога, в едно друго време и на едно друго място, той беше проявил опасно безразсъдство.

Погледна образа си в огледалото за няколко секунди. Мислите му скачаха като в електронна игра от арената горе към жената в другия край на банята, от която се очакваше да го отведе до Хамелеона.

Той помисли, извади беретата 28 калибър от кобура, обърна я на дланта си, провери пълнителя и пъхна оръжието в кърпата, с която се беше препасал. Метна втора хавлиена кърпа през раменете си и я нагласи да пада така, че да скрива пистолета. След това влезе в парната баня.

Попадна сякаш в облак. Никога преди не бе виждал толкова гъста пара. Грубер опипом намери път покрай стената към пейките и седна. По тялото му започваха да се стичат струйки пот и да попиват в кърпата на пояса. Той извади беретата и я положи на пейката до себе си.

Помещението беше по-голямо, отколкото Грубер очакваше. Различаваше с труд стените през парата, защото лампите по тях сякаш увеличаваха непрозрачността на мъглата.

Господи, помисли той, тук сигурно има сто и двайсет градуса 12 12 Към 50°С. — Бел.пр. . Ще остана две-три минути и после се махам.

Той свали кърпата от раменете си, потопи я във ведрото с топящ се лед на пода до стената и избърса лицето си с нея.

Трепна от неочакван шум на изливаща се вода, последван незабавно от острото изсъскване на пара. Шумът идваше от другия край на стаята. Някой току-що бе дръпнал шнурчето, за да пусне вода върху жаравата, която очевидно се намираше някъде там.