Уильям Дил - Хамелеон

Мъглата около него се завъртя и стана още по-гъста.

Някаква врата отдясно се отвори и шумно се затвори.

Той се протегна към беретата. Беше неспокоен и слепоочията му продължаваха да пулсират още от самото начало на шоуто в арената горе.

Парата в единия край на стаята като че ли се разчисти, и за миг той зърна фигурата на мъж, който го гледаше.

Гледката го стресна. Той рязко се изправи, разтревожен. В същия миг парата отново скри фигурата. Грубер взе беретата в ръка, стана и направи няколко предпазливи крачки по хлъзгавия под към фигурата. Едър ли беше или дребен? Слаб или дебел? Грубер не беше сигурен.

Той по-скоро почувства, без да вижда в действителност фигурата. Тя се материализира за миг, дръпна кърпата му и изчезна. Беретата издрънча на пода. Грубер остана прав и гол. Някъде в дъното на стомаха му започна да се заражда паника. Той подгъна колене и бавно се наведе към пистолета, взирайки се в уплътняващата се мъгла.

Ново изсъскване на парата в другия край на стаята. Това отклони вниманието му за миг. Ударът с крак се появи от никъде — една рязка и разтърсваща болка, изскочила от мъглата! И нищо повече!

Не успя да види кой го ритна, нито го чу да се приближава. Но зърна петата да се забива странично в ребрата му, усети как те изпукват и нещо вътре се разкъсва. Краката му загубиха опора, той падна настрани, плъзна се по плочките на пода и се заби в стената.

Всичките му фино настроени системи загубиха контрол за миг. После той се превъртя, игнорирайки парещата болка в ребрата, бързо се изправи на колене и размахвайки пистолета към невидимата цел стана и опря гръб на стената.

Не му беше дадено време да оцени ситуацията.

Вторият удар беше с пръстите на краката, които, твърди като ледени висулки, се появиха изневиделица, забиха се дълбоко в диафрагмата му и го тласнаха към стената. Той се задави, изпусна въздуха от гърдите си и усети гаден привкус нейде дълбоко в гърлото.

Прегъна се надве, хвана се с ръце през стомаха, но продължи да стиска беретата в потната си ръка. После се извъртя от стената, търсейки спасение в парата.

В момента, в който понечи да се изправи, зърна за миг нещо — някакъв дух, който се материализира за достатъчно дълго — колкото да раздроби дясната страна на челюстта му, преди отново да бъде погълнат от мъглата.

Болката с писък се стрелна по нервните му пътища и нахлу в мозъка. Този път той изкрещя, но, падайки, успя да вдигне беретата и да стреля веднъж. Ехото на изстрела кухо се разнесе из помещението.

Карате.

Традиционно.

Стил „Окинава“.

Каква беше най-добрата стойка при…

Уап!

Той видя пречупената си китка и проследи с поглед, доколкото можа, черния пистолет, излетял в мъглата. Чу го да пада на пода и да спира в ъгъла.

Бързо се извърна в посоката, от която беше дошъл ударът.

Нищо, освен въртящи се облаци гореща пара.

Усети, че започва да трепери. Пот бликаше от всяка пора на тялото му. Дишането му беше накъсано. Обърна се и се хвърли към вратата.

В същия миг някой помете краката му под него, беззвучно, без усилие и невидимо. Той се просна по цялата дължина на тялото си на пода, удари счупената си челюст в плочките, усети огнена стрела да се забива в ребрата му и осъзна, че счупената му китка е безпомощно подвита под него.

Стенейки, без да се сдържа, той се бореше да остане в съзнание. Реши да не става от пода, докато не възвърне поне част от силата си. Ведрото с леда се намираше на няколко инча от здравата му ръка.

Предпазливо се обърна на другата си страна и мъчително бавно изпълзя по пода, докато успя да хване дръжката, после още по-бавно се изправи на колене, гледайки във всички посоки едновременно, напрягайки слух за поне намек на предупреждение. Болката замъгляваше способността му да преценява.

Трябваше да се махне оттук. Вратата беше зад него, може би на седем или осем фута, макар и невидима в парата. Грубер тръгна заднешком към нея, разлюлявайки ведрото с широки движения и ръмжейки като ранено животно.

Сабленият удар дойде отзад и буквално отдели лявото му рамо. Ведрото с ледената вода изхвръкна от ръката му и се стовари на пейките непосредствено до него. Наоколо се посипаха парчета лед.

Беше напълно безпомощен, лявата му ръка и дясната китка бяха безполезни и тръпнеха от болка, челюстта му висеше накриво, ребрата го боляха, отекли и почервенели.

— Ах, ти, кучи сине — изграчи той дрезгаво, отчасти на английски, отчасти на немски, — защо не се покажеш? — Но беше на края на силите си, нервните пътища в тялото му започваха да дават накъсо и в този миг загубил всякакъв контрол над тялото си, треперейки конвулсивно, той рухна на пода.