Стив Берри - Легендата за Линкълн

Реалната пазарна стойност на книгата беше 150 хиляди евро, плюс-минус няколко хиляди. Саласар се съмняваше, че някой от присъстващите на този търг разполага със средствата да го победи — всички продажби досега бяха осъществени на съвсем скромни цени. От друга страна, той се беше научил да не подценява страстите на колекционерите.

— Първоначалната цена е сто хиляди евро — обяви водещият. — Ще се движим на стъпки от хиляда евро.

Правилата на търга бяха обичайните за „Доротеум“. Първоначалната цена обикновено беше висока. Ако никой не я приемеше, обектът се връщаше на собственика му. Когато не беше обявен таван на търга, както в този случай, печелеше най-високата оферта, колкото и да беше тя.

Саласар помръдна дясната си ръка, за да покаже, че влиза в наддаването със сто хиляди. Вече беше уведомил организаторите, че ще участва в наддаването за книгата.

— Имаме сто хиляди — обяви водещият.

— Сто и двайсет хиляди — обади се един мъж от другата страна на пътеката.

— Сто и петдесет — заяви Саласар.

— Предложена е цена от сто и петдесет хиляди евро. Има ли по-висока цена?

Никой не отговори. Саласар беше доволен.

— Сто и шейсет хиляди — обади се нов глас.

Саласар се обърна и видя Котън Малоун, който стоеше прав в дъното на залата.

— Това е онзи човек от по-рано — каза Касиопея.

— Наистина е той — прошепна в отговор Саласар.

Малоун пристъпи напред и се настани на един свободен стол.

— Имаме цена от сто и шейсет хиляди евро — обяви водещият.

— Сто и седемдесет — каза Саласар.

— Двеста хиляди! — обяви Малоун.

Водещият изглеждаше изненадан. Саласар също.

— Моля да проверим дали господинът може да докаже необходимите средства — каза той.

Това беше разрешено, особено когато наддаването надхвърляше пазарната цена. В противен случай собствениците на предлаганите предмети и спекулантите можеха да вдигнат цената до абсурдни нива, които не бяха готови да заплатят.

— Хер Саласар желае проверка на документите ви — обяви водещият.

Малоун се изправи. Беше участвал в достатъчно търгове, за да предположи, че може да се стигне дотук. Точно затова беше извадил от раницата под леглото в Копенхаген документите си за самоличност от Министерството ни правосъдието, които Стефани му беше позволила да запази. Дори в предишния му живот рядко му се беше случвало да ги използва. Той извади кожения портфейл от джоба си и показа на водещия на търга златната си значка и личната карта със снимка.

— Котън Малоун. Министерство на правосъдието на Съединените щати. Това достатъчно ли е?

Водещият на търга дори не трепна.

— Стига да можете да покриете предложената цена.

— Не се съмнявайте в това.

— В такъв случай нека да продължим. Имаме оферта за двеста хиляди евро. Хер Саласар?

— Двеста и петдесет.

Касиопея хвана Саласар за ръката и прошепна:

— Ти ми каза колко струва тази книга. Много по-малко от цената, която предложи току-що.

— Ситуацията се промени — отговори той.

— Триста хиляди — провикна се Котън.

Саласар се обърна да погледне своя противник. Вярно е, че беше искал американците да се появят и дори се надяваше да дойде самият Малоун. Но изобщо не беше очаквал такова предизвикателство.

— Четиристотин хиляди — каза той, без да откъсва очи от своя опонент.

— Четиристотин и петдесет — отговори бързо Малоун.

— Петстотин хиляди.

В залата се възцари тишина.

Саласар чакаше.

— Един милион евро — обяви Малоун.

Погледът му не се откъсваше от врага.

„Сатаната е тук. Погледни го, Хосепе. Ето го къде седи. Агент на правителството на Съединените щати. Ние сме свободни от всяка власт освен тази, която има небесното царство. Американският континент не е създаден, за да бъде управляван от такава корумпирана власт. Остави го да спечели. А после ще го накараш да си плати.“

Саласар никога не се беше усъмнявал в думите на ангела и нямаше да започне да се съмнява в тях точно сега.

Той се обърна към водещия и поклати глава. Край на наддаването.

След това проследи с поглед Малоун, който плащаше на касиера сумата, седем пъти по-голяма от пазарната стойност на всяко оригинално издание на „Книгата на Мормон“. Екземплярът, обвит във фолио, беше на масата, поставен в елегантна дървена кутия.

Малоун вдигна придобивката си, за да я огледа. Касиопея се приближи до него и рязко попита:

— Струваше ли си парите?

Малоун се усмихна.

— До последното евро.