Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Просто исках да си довърша осемте години — каза тихо той. — Последните няколко месеца трябваше да бъдат спокойни. Бог ми е свидетел, че преживяхме предостатъчно вълнения. Но Тадеъс Роуан явно има други идеи по този въпрос.

Стефани го зачака да продължи.

— Вече повече от година се опитва да получи достъп до някои секретни документи. Става дума за неща, до които неговите разрешителни за достъп не се и доближават. Непрекъснато притиска ЦРУ, ФБР, НРА и дори някои служители в Белия дом. Отдавна е в политиката и знае как да използва влиянието си. До този момент постигаше умерен успех. Но сега се е съсредоточил върху теб.

Стефани разбра какво имаше предвид президентът.

— Значи аз трябва да бъда примамката?

— Защо не? Двамата с теб се разбираме добре. Заедно можем да разрешим този проблем.

— На мен ми се струва, че нямаме никакъв избор — каза Стефани, като подигравателно натърти на множественото число.

— Точно това ще ми липсва най-много от тази работа. Когато вече не съм президент, хората пак ще имат избор дали да правят нещо, което им наредя.

Стефани се усмихна. Даниълс беше невъзможен.

— В интерес на истината, исках да те привлека по-рано, но сега се радвам, че не го направих. Но след като самият Роуан се е насочил към теб, става идеално. Той изобщо няма да разбере откъде ще дойде атаката — а дори да разбере, ще поеме този риск, защото е толкова амбициран да успее.

— Какво точно искаш да направя?

Даниълс отново посочи бележката на Мадисън.

— Първо искам да намериш онова, което Мадисън е оставил в Монпелие. Но не искам да се заемаш лично. Имаш ли някой агент, на когото можеш да се довериш?

— Да. Би трябвало вече да се е върнал във Вашингтон.

Стефани го изгледа продължително и президентът разбра кого имаше предвид тя.

— Ще се справи ли Люк? — попита той.

— Той е добър, Дани.

— Чудесно, нека да се заеме тогава. Но господ да му е на помощ, ако се провали. Заложил съм много на тази луда глава.

— Струва ми се, че Люк не е единственият, който е на мушка.

— Ти си професионалист, Стефани. Можеш да се справиш. Трябва да се справиш. Искам от теб да се срещнеш с Роуан и да спечелиш доверието му.

— И защо смяташ, че той ще ми се довери?

— Кажи му, че не можеш да приемеш неговата призовка. Ако го направиш, това ще сложи край на кариерата ти. Но разбираш защо я е изпратил. Никой държавен служител няма да отговори на толкова широко формулирано искане, без да окаже съпротива или да се опита да постигне някакъв компромис. Той очевидно цели нещо определено. Така че го попитай какво иска и му предложи сделка.

— Пак ти казвам, че няма начин той да ми повярва.

— Ще ти повярва. Защото снощи пуснахме по секретните канали слуха, че си на път да загубиш работата си.

Стефани беше държавен служител, а не политическо назначение, и беше подчинена пряко на министъра. След края на мандата на Даниълс, когато следващият президент щеше да назначи нов кабинет, тя нямаше да бъде уволнена, но можеше да бъде преместена на друг пост. Вече беше преживяла няколко смени на президентската администрация и много пъти се беше питала докога ще издържи.

— И защо да съм на път да загубя работата си?

— Защото крадеш.

Стефани си помисли, че не беше чула както трябва.

— Крадеш от специалната сметка, от която се финансират тайните ти операции. Доколкото разбрах, в нея всеки ден има няколко милиона долара, с които разполагаш лично, и тези средства не подлежат на обичайните ревизии от страна на Комисията за финансов надзор към Конгреса. За съжаление, до нас е достигнала информацията, че около петстотин хиляди долара от тази сметка липсват.

— И как е достигнала тази информация до вас?

— Секретно е — отговори Даниълс. — Но ти ще кажеш на Роуан, че имаш проблем и неговата призовка може да привлече нежелано внимание върху този проблем. Попитай го какво можеш да направиш за него, за да оттегли призовката си.

— И защо ще ми повярва той?

— Защото ти наистина си откраднала от тази сметка и аз разполагам с документи, с които мога да го докажа.

Залцбург

Саласар беше готов.

Наложи си да се успокои и да прояви търпение.

— Следващото ни предложение — каза водещият — е оригинално издание на „Книгата на Мормон“ с печат от Палмира, щата Ню Йорк, и надпис „Отпечатано от Е. Б. Грандин по поръчка на автора през 1830 г.“. Произходът на книгата е потвърден от специалисти, както е описано в каталога. Изданието е рядка находка.