Стив Берри - Легендата за Линкълн

Малоун влезе в замъка по каменния мост, който минаваше над някогашния крепостен ров. Забеляза над арката на входа кръгъл отвор, а зад него ниша, от която защитниците на замъка можели да обстрелват нашествениците. Беше планирал да се появи точно след началото на търга. Малоун забеляза една табела, на която пишеше, че работното време на замъка е до 18:30 ч. Златната зала очевидно се даваше под наем за специални събития вечерта.

Възрастна дама стоеше на пост пред стълбището. Малоун обясни, че е дошъл за търга, и тя му направи знак да влезе.

Малоун познаваше аукционната къща „Доротеум“. Търговете, които организираха, бяха професионални и сериозни. Той се изкачи в едно просторно фоайе, където друга жена му даде каталог и го регистрира. Точно срещу него се издигаше статуя на Карл Велики, охраняваща входа към Златната зала. В историята на замъка се твърдеше, че е посещаван веднъж от първия император на Свещената римска империя. Малоун чу как водещият търга приканва участниците да наддават.

— Всички продажби са окончателни и изискват незабавно разплащане с доказуеми средства — каза му жената.

Малоун знаеше правилата, така че й показа телефона си и отговори:

— Разполагам с готови средства.

— Приятна вечер — пожела му жената.

Малоун не се съмняваше в това.

Касиопея седеше до Хосепе.

Бяха стигнали до замъка със зъбчатата железница — едноминутно стръмно изкачване, което завършваше в тунела на по-ниския бастион. Светлините на града оживяваха под тях, а оранжевото слънце потъваше зад хоризонта.

Хванати под ръка, двамата се бяха разходили покрай крепостните стени и бяха разгледали лабиринта от църковни камбанарии, кули и кубета в краката им. В далечината се простираха полегати хълмове и зелени полета, из които бяха накацали кокетни къщи. Пейзажът беше спокоен и провинциален — доста подобен на южния Прованс, където живееше и тя самата. Липсваха й къщата и замъкът. Когато влезе тук, в тази древна крепост, и си даде сметка как е била построена преди толкова много години, тя отново се замисли за своя архитектурен проект. Реконструкцията продължаваше и вече бяха завършени три от външните стени. Инженерите й бяха казали, че ще е нужно още едно десетилетие, за да се изгради напълно постройката от XIII в.

Касиопея беше разлистила каталога — предлаганите артефакти наистина бяха впечатляващи. Очевидно покойникът беше разполагал със солидно състояние. Офертите включваха порцелан, сребърни прибори, три картини и няколко книги, една от които беше оригиналното издание на „Книгата на Мормон“. Хосепе изглеждаше развълнуван от перспективата да се сдобие с това съкровище. От местното стъбло на Църквата го бяха уведомили за разпродажбата и той беше изразил надежда, че на търга няма да дойдат много сериозни колекционери. Обикновено на търговете, организирани от „Доротеум“, беше разрешено и наддаването по телефона, но специално днес не беше дадена такава възможност, което означаваше, че всички потенциални купувачи трябваше да пристигнат на място в залата, с парите си, за да се сдобият с книгата.

Касиопея все още беше притеснена от това, което се беше случило в ресторанта. Беше уловила погледа на Котън. Отчасти враждебен, отчасти умолителен и гневен. Не. По-скоро обиден.

Заливаха я вълни на съмнение. Така че си нареди да се концентрира.

Нямаше как да предвиди какво ще се случи тук.

Малоун стоеше пред залата, слушаше как купувачите наддават и оглеждаше обстановката. Имаше около петдесет души, седнали на столове, обърнати към малката сцена. Залата грееше от златните барелефи, позлатените стени и огромната камина в единия ъгъл. Колоните бяха от червен мрамор. Високият таван беше украсен със златни дискове, които светеха като звезди. Едно време тук бяха пирували принцове, а сега залата беше превърната в туристическа атракция и се даваше под наем за специални събития.

Малоун беше забелязал Саласар и Касиопея, които седяха отпред и не откъсваха очи от водещия. В момента той приемаше оферти за една порцеланова ваза. Малоун погледна в каталога. До „Книгата на Мормон“ оставаха още три предмета. Той провери телефона си.

Имаше съобщение от Стефани, което гласеше, че парите вече са преведени и ако има нужда, ще бъдат изпратени още.

Малоун се усмихна. Никак не беше лошо президентът на Съединените щати да ти бъде банкер.

Саласар едва удържаше вълнението си. През целия си живот беше мечтал да държи в ръцете си нещо, което самият пророк Джоузеф вероятно беше докосвал. Знаеше за драматичните събития, които съпровождаха отпечатването на първите 5000 екземпляра от „Книгата на Мормон“. Задачата била твърде голяма за малката печатница в северната част на щата Ню Йорк, която се нагърбила с нея. Били необходими осем месеца, за да се отпечатат почти три милиона страници, необходими за първия тираж. На 26 март 1830 г. книгите най-сетне били готови. Първоначално се продавали по 1,75 долара, но поради недостатъчния интерес към тях цената била свалена на 1,25 долара. В крайна сметка един от първите светии, Мартин Харис, продал 150 акра от фермата си, за да събере дължимите 3000 долара за печатницата.