Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Мадисън обичал лукса — каза Даниълс. — Под храма си изкопал подземие, предназначено за охлаждане. Подовата настилка отгоре била от дърво, така че през лятото било по-хладно да се стои върху нея. Нещо като климатик. Сега дървената настилка я няма. На нейно място има бетонна плоча с капак по средата.

— И защо трябва да знам това?

— Мадисън наричал мястото летен кабинет. Искам да разбереш какво е скрил под него.

— Защо точно аз?

— Защото, благодарение на сенатор Роуан, ти си единствената, която може да го направи.

Залцбург

Малоун бързо излезе от хотел „Голденер Хирш“ и тръгна между тълпите по Гетрайдегасе обратно към своя хотел. Беше отишъл да пораздруса Хосепе Саласар и можеше да приеме, че тази мисия беше изпълнена успешно. Също така беше искал да изпрати и послание на Касиопея, което се състоеше от три отделни части. Първо, тя не беше сама. Второ, той знаеше, че тя е там. И трето, Саласар беше опасен. Когато беше обидил Касиопея, беше забелязал ненавист в очите на Саласар — испанецът беше останал лично засегнат от посегателството срещу нейната чест. Малоун разбираше, че Касиопея беше длъжна да остане в роля и да продължи да се преструва, но все още не беше сигурен дали тя изобщо играеше. Цялата история никак не му харесваше. Фактът, че и двамата бяха отседнали в „Голденер Хирш“ и вечеряха заедно, преди да отидат на търга заедно, а след това да се върнат заедно в хотела и да…

Престани. Трябваше да си наложи да разсъждава трезво.

Малоун зави и пое към Резиденцплац, павиран площад, на който се издигаха градската катедрала и бившата резиденция на архиепископа, а в средата имаше фонтан от бял мрамор в бароков стил. Хотелът на Малоун беше недалече от там, на североизток, покрай сградата на Националния музей. Светлината на деня все още не беше угаснала, но вечерта напредваше и слънцето бързо потъваше на запад.

Малоун спря до фонтана.

Беше време да започне да се държи като професионалист. Той извади телефона си и направи най-разумното, поне за момента.

Телефонът на Стефани завибрира в джоба на сакото й.

— Ще вдигнеш ли? — попита Даниълс.

Жуженето се чуваше съвсем ясно в тихата трапезария.

— Може да почака — отговори тя.

— Може и да не е така.

Стефани извади телефона си и погледна дисплея.

— Котън е.

— Вдигни. Нека и аз да чувам.

Стефани включи на високоговорител и сложи телефона на масата.

— Аз съм в Залцбург — съобщи Малоун.

— Не съм изненадана.

— Жалко, че съм толкова предвидим. Но имам един проблем. Току-що поразтърсих Саласар и той вече знае, че го разследваме.

— Не за сметка на Касиопея, надявам се.

— Няма такава опасност. Този тип си мисли, че е нейният рицар на бял кон. Направо е трогателно да го гледаш.

Стефани забеляза, че Даниълс се усмихва на саркастичната забележка на Малоун, и се запита какво знаеше президентът. Определено изглеждаше информиран.

— Тук ще се проведе един търг — продължи Малоун. — Искам да купя една книга.

— Ти си специалистът в тази област.

— Трябват ми пари.

Малоун й каза сумата. Стефани вдигна поглед към Даниълс, който произнесе само с устни: „Добре“.

— Къде ги искаш? — попита тя.

— Ще ти изпратя номера на сметката си по електронната поща. Трябва да ги преведеш незабавно.

Президентът се протегна и придърпа телефона към себе си.

— Котън, тук е Дани Даниълс.

— Не знаех, че прекъсвам разговор с президента.

— Радвам се, че се обади. Много е важно да направиш така, че Саласар да е зает през следващите няколко дни. Ще можеш ли?

— Не би трябвало да е проблем. Ако успея да купя тази книга, веднага ще изляза на първо място в неговия списък със задачи.

— Тогава я купи. Няма значение колко струва.

— Нали знаете, че трябва да му се плати с куршум в главата?

— Той ще си плати за онова, което е направил с нашия човек. Но все още не. Бъди търпелив.

— В чакането съм специалист — отговори Малоун и прекъсна връзката.

Стефани вторачено изгледа Даниълс.

— Стефани — каза той. — Ако изгубим този път, това е краят.

Касиопея се опитваше да се наслаждава на вечерята, но появата на Котън я бе притеснила. Хосепе също изглеждаше разсеян. Беше й се извинил, като беше изказал предположението, че въпросният Малоун не е с всичкия си. Тя отново беше предложила да се обърнат към полицията, но той беше отказал. Десет минути по-късно в ресторанта се появи друг мъж — млад, мускулест, късо подстриган — който очевидно работеше за Хосепе. Двамата излязоха навън.