Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Поръчах закуска. Гладна ли си?

На масата пред тях бяха подредени прибори и чинии от бял американски порцелан „Ленъкс“, украсени с печата на вицепрезидента. Кристалните чаши във формата на лале бяха празни и искряха на ярките слънчеви лъчи.

— Неангажиращият разговор не е твоята стихия — отбеляза Стефани.

Даниълс се засмя.

— Не, не е.

— Бих искала да разбера за какво става дума.

Стефани вече беше забелязала папката на масата. Даниълс я отвори и извади един лист, който й подаде. Беше фотокопие на писмо, написано на ръка с видимо женски почерк и ситни букви, които се разчитаха трудно.

— Това е писмо, изпратено до Юлисис Грант на девети август хиляда осемстотин седемдесет и шеста.

Подписът беше достатъчно четлив.

Госпожа Ейбрахам Линкълн.

— Мери Тод е била странна птица — каза Даниълс. — Имала е труден живот. Загубила е трима синове и съпруга си. А след това трябвало да се бори с Конгреса, за да получи пенсия. Битката била особено тежка за нея, защото била успяла да се скара с повечето от тях, докато била в Белия дом. Накрая й дали парите, за да я накарат да млъкне.

— Съдбата й не е по-различна от тази на стотици хиляди други съпруги на ветерани. Тя си е заслужила тази пенсия.

— Не е така. Нейният случай е различен. Тя е била съпругата на Ейбрахам Линкълн, а по времето, когато Грант е избран за президент, вече никой не е искал да чува това име. Днес го почитаме като божество. Но в десетилетията непосредствено след Гражданската война Линкълн не е бил тази легенда, в която в крайна сметка се е превърнал. Тогава са го мразили. Ненавиждали са го.

— Дали са знаели нещо за него, което ние не знаем?

Даниълс й подаде още един лист, напечатан на пишеща машина.

— Това е текстът на писмото. Прочети го.

Откакто напуснах Вашингтон, живея в най-строго уединение. Ако скъпият ми съпруг беше доживял до края на четирите си години, щяхме да прекараме останалото ни време в дом, на който и двамата да се наслаждаваме. Ах, как обичах къщата, където прекарахме толкова време във Вашингтон, и колко ми е тежко да съм толкова далече от нея, с разбито сърце. Моля се смъртта да ме спаси от този живот, изпълнен с болка. Всяка сутрин, когато се събуждам от тревожната си дрямка, непосилното задължение да преживея още един ден в такива мъчения ми се струва непостижимо. В отсъствието на моя любим животът ми е тегло и мисълта, че скоро може да бъда спасена от този свят, ме изпълва с върховно щастие. Всеки ден се питам дали някога ще си върна здравето и душевната сила. Но преди да ме изоставят напълно, има един въпрос, за който се налага да ви уведомя. След цялата скръб, която понесох, умът ми беше отхвърлил тази мисъл, но онази вечер, докато лежах в очакване да заспя, тя се върна отново. Две години след началото на първия си мандат моят съпруг получи съобщение от своя предшественик господин Бюканън — съобщение, което се предава от президент на президент още от дните на господин Вашингтон. Тези думи силно разтревожиха моя съпруг. Той ми довери, че му се иска никога да не беше получавал това съобщение. Говорихме за това още три пъти и всеки път той повтаряше все същото. Тревогата му по време на войната беше дълбока и нелечима. Винаги съм си мислела, че това се дължи на отговорността му като главнокомандващ, но веднъж той ми довери, че причината за нея е това съобщение. В дните, преди да го убият, когато войната вече беше спечелена и битката беше завършила, моят съпруг ми каза, че тези тревожни думи все още са на бял свят. Първата му мисъл била да ги унищожи, но наместо това ги изпратил далече на запад, при мормоните, като част от сделката, която сключил с техния водач. Мормоните спазили своята част от уговорката, както и той самият, така че беше ударил часът да си вземе обратно онова, което им беше изпратил. Той не знаеше какво ще прави с него, след като си го върне. Но моят съпруг така и не доживя да вземе това решение и съобщението не беше върнато. Помислих си, че може би ще искате да знаете това. Постъпете с тази информация така, както намерите за добре. За мен вече нищо няма значение.

Стефани вдигна поглед от листа.

— Мормоните все още разполагат с въпросната информация — каза Даниълс. — Още от хиляда осемстотин шейсет и трета, когато Линкълн сключил своята сделка с Бригъм Йънг.

— Едуин ми разказа за това.

— Бил доста умен ход от негова страна. Линкълн така и не приложил закона против многоженството, насочен срещу мормоните, а Йънг охранявал телеграфните и железопътните линии на запад. И не изпратил никой от своите хора да се сражава на страната на Юга.