Стив Берри - Легендата за Линкълн

Тя се усмихна.

— Щях да остана разочарована, ако не го беше направил.

Саласар помоли сервитьора да им даде няколко минути, преди да вземе поръчката им за питиета.

— Имаме време да вечеряме на спокойствие — каза той. — След това си мислех да се качим на влакчето, което се качва до замъка. Това е най-лесният начин да стигнем до там.

— Звучи перфектно. Само книгата ли искаш да спечелиш на този търг?

В самолета бяха обсъдили офертата. Един колекционер на артефакти, свързани с историята на светиите, не можеше да се надява на по-голяма придобивка от оригиналното издание на „Книгата на Мормон“. Сред личните вещи на един австриец, починал наскоро, беше открит екземпляр от американското издание на книгата от 1830 г. По-голямата част от колекцията на Саласар беше събрана от търгове и частни разпродажби. Притежаваше само няколко предмета, които беше получил като подарък или наследство. Знаеше за този търг от известно време и планираше да участва в него, а сега появата на американците го беше мотивирала допълнително.

Първият агент, когото беше затворил в килията си, се беше оказал костелив орех. Вторият беше откраднал самолета му и беше избягал.

Третият беше някакъв книжар, който работеше за врага му и беше убил поне двама от неговите хора. И току-що беше влязъл в ресторанта.

Благодаря ти.

„Няма защо“, отговори ангелът.

Малоун видя, че Хосепе Саласар го оглежда съсредоточено. Нищо в изражението на испанеца не подсказваше дали го е познал. Кафявите му очи останаха безизразни. Данитите със сигурност бяха докладвали за намесата на Малоун, но това не означаваше, че Саласар познава лицето му.

Малоун се приближи до масата и Саласар каза:

— Мога ли да ви помогна с нещо?

В отговор Малоун дръпна един дървен стол от съседната маса и седна при тях, без да чака покана.

— Казвам се Котън Малоун.

Касиопея беше попадала в трудни ситуации, някои от които дори бяха опасни за живота й, но не си спомняше момент, в който да се е чувствала по-неудобно. Първата й мисъл беше как е възможно Котън да е тук, в Австрия, в хотел „Голденер Хирш“. Втората беше дали Стефани знае за това. Със сигурност не. Ако знаеше, щеше да я предупреди за тази възможност, особено предвид обстоятелствата. После изпита чувство за вина. Дали беше предала доверието на Котън? Дали той смяташе, че го е направила? Какво изобщо знаеше?

— Вашето име трябва ли да ми говори нещо? — попита Хосепе.

— Би трябвало.

— Никога не съм срещал човек, който да се казва Котън. Не се съмнявам, че зад това име се крие някаква история. Прав ли съм?

— Историята е дълга.

Касиопея забеляза, че Котън не беше протегнал ръка, а суровият поглед в зелените му очи не й харесваше.

— А коя сте вие? — попита я той.

— Не съм убедена, че това има значение, след като явно никой от нас двамата не ви познава — отговори тя.

Гласът й беше рязък. Изражението й беше студено.

— Аз съм служител от Министерството на правосъдието на САЩ — заяви Малоун.

Не беше произнасял тези думи от три години, когато беше подал оставката си и се беше преместил да живее в Дания.

— Защо го казвате по този начин? — попита Касиопея. — За да ме уплашите?

— Госпожо, ще се наложи да ни извините. Дойдох тук, за да говоря с господин Саласар.

— Казвате ми да си гледам работата, така ли?

— Точно това ви казвам. Може би ще е по-добре да изчакате навън.

— Дамата няма да ходи никъде — намеси се Саласар.

В гласа му определено се долавяше острота.

Малоун нямаше нищо против тя да остане. Беше му липсвала. Лицето й. Гласът й. Но трябваше да остане в роля, както го правеше и тя. Затова попита:

— Дамата е под твоя протекция, така ли?

— Каква работа имате с мен? — попита го в отговор Саласар.

Малоун обмисли въпроса и сви рамене.

— Окей. След като я искаш тук, ще го направим по твоя начин. Нещата се промениха. Нашето разследване срещу теб вече не е секретно. Води се открито, в лицето ти. И аз съм тук, за да го приключа.

— Това не ми говори нищо.

— Да накарам ли да се обадят в полицията от хотела? — обърна се Касиопея към Саласар.

— Не, аз ще се справя — отговори Саласар и се обърна към Малоун. — Господин Малоун, не знам за какво говорите. Твърдите, че Министерството на правосъдието на САЩ води разследване срещу мен? Ако е така, е новина за мен. Но дори да е вярно, имам адвокати, които се грижат за моите интереси. Ако ми оставите визитна картичка, ще им предам да се свържат с вас.