Стив Берри - Легендата за Линкълн

Формулировката му харесваше, но не и коментарите на авторите на петицията пред представители на пресата. Бяха твърде радикални. Твърде фанатични. Някои от нещата, които казваха, звучаха абсурдно. Но петицията все пак беше постигнала нещо — беше привлякла общественото внимание към проблема и новинарските канали с наслаждение го предъвкваха от няколко дни насам.

— В щатите Джорджия, Флорида, Алабама и Тенеси вече е започнало събирането на подписи под подобни петиции. Но никъде дори не се доближават до тези сто двайсет и пет хиляди от Тексас. По-скоро са рекламен трик, но в никакъв случай не ни пречат.

Роуан остави таблета на масата.

— Трябва да изнесем този проблем от южните щати.

— Знаем това — съгласи се единият от адвокатите. — Според едно наскорошно национално проучване на „Зогби“ осемнайсет процента от жителите на САЩ подкрепят излизането на своя щат от съюза. Друго проучване на „Хъфингтън Поуст“ показва, че според двайсет и девет процента от хората, на щата трябва да се позволи да се отцепи, ако мнозинството от жителите му искат това. Но има нещо по-интересно. В същото проучване трийсет и три процента от респондентите все още не са решили каква е позицията им по този въпрос.

Което означаваше, че потенциално близо шейсет и два процента от жителите на САЩ са склонни да подкрепят отделянето на своя щат.

Не беше толкова голяма изненада.

— Точно затова трябва да сменим тона — каза Роуан. — За щастие, ако ми позволите да цитирам Джон Пол Джоунс, „ние все още не сме влезли в битката“. Как сме от юридическа гледна точка?

— Накарах моите студенти да разработят този въпрос като хипотетично упражнение по правна логика — отговори университетският преподавател. — Всички те са интелигентни хора и разработиха солидна теза.

Роуан заслуша обяснението на професора.

Декларацията за независимост съдържаше ясното твърдение, че „когато една форма на управление стане гибелна за тези цели, право на народа е да я промени или отмени и да учреди ново управление, като постави в основите му такива принципи, каквито той смята най-полезни за своята сигурност и щастие“.

А по-нататък в Декларацията недвусмислено се казваше, че „когато дълга поредица от злоупотреби и посегателства, преследваща все една и съща цел, разкрива замисъла хората да бъдат поробени под един абсолютен деспотизъм, тяхно право и задължение е да съборят това управление и да намерят нови пазители на своята сигурност и бъдеще“.

Всяка една от първоначалните тринайсет колонии беше обявила собствената си независимост от Великобритания. След войната Англия беше признала всеки един щат за суверенен. Впоследствие щатите бяха съставили Договора за Конфедерацията с идеята за вечен съюз и бяха назначили федерално правителство, което да изразява общите им интереси. Но през 1787 г. щатите бяха напуснали този вечен съюз и бяха приели нова Конституция. В тази нова Конституция никъде не присъстваха думите „вечен съюз“ и нито един щат не се беше съгласявал на такова условие, когато я беше ратифицирал. Нещо повече — щатите Вирджиния, Роуд Айланд и Ню Йорк специално си бяха запазили правото да се отцепят, когато бяха ратифицирали Конституцията, и останалите щати не бяха възразили.

Роуан беше доста доволен от чутото.

След Гражданската война всеки призив за отцепване беше заглушаван с припомнянето на факта, че Югът беше загубил войната и през 1869 г. Върховният съд на Съединените щати беше постановил, че това действие противоречи на Конституцията.

Професорът извади един подвързан том, дебел около шест сантиметра.

— Това е техният анализ на всяко съдебно решение в страната, което се отнася до проблема за отцепването. Става дума най-вече за федерални дела от средата на деветнайсети век, но има и няколко решения на щатски съдилища. Всички поддържат тезата, че самата концепция за отделяне от Съединените щати е незаконна.

Роуан го зачака да продължи, за да чуе онова, което му трябваше.

— Но почти всички тези решения се базират на прецедента от делото „Тексас срещу Уайт“ — добави професорът. — Ако не се брои това дело, прецедент не съществува. Озоваваме се в девствена територия. Специално ги накарах да анализират този аспект с особено внимание. Заключението им не подлежи на съмнение.

Той остави подвързания том на масата пред себе си.

— Всичко се опира на това дело като къщичка от карти. Ако се премахне то, цялата конструкция ще се срине.