Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Тези щати са проблемът, за който говорим.

Саласар видя как Малоун посочи към щата Юта на картата.

— А това?

Отговорът на този въпрос изненада Саласар.

— Ситуацията е сложна. Няма да ми повярваш. Но има връзка между Джоузеф Смит, Бригъм Йънг, Джеймс Мадисън и Ейбрахам Линкълн. Връзка, която е започнала още по времето на отците основатели на Съединените щати.

— И какво ги свързва?

— Конституцията на САЩ.

Саласар и неговият помощник видяха как двамата американци намериха каталога за търга на бюрото и отбелязаната страница, на която беше офертата за „Книгата на Мормон“. Саласар изключи записа, доволен от идеалната работа на миниатюрната камера, инсталирана на тавана. Наистина бяха научили нещо ново от враговете си.

— След няколко минути потеглям за Залцбург — каза той.

— Сам ли ще пътувате?

— Не. Госпожица Вит ще ме придружи.

— Разумно ли е това?

Саласар си даваше сметка, че работата на помощника му беше да го защитава — особено в светлината на всичко, което се беше случило през последните двайсет и четири часа.

— Приятели сме отдавна, така че тя се радва на пълното ми доверие.

— Не исках да ви обидя. Просто може би ще е по-добре, ако се справим сами със ситуацията.

— Аз искам тя да ме придружи.

Саласар не беше готов да приеме нищо негативно за Касиопея. Продължаваше да усеща допира на нейните устни по кожата си и електрическия заряд, който го беше разтърсил. Тя не му беше дала никакви основания да се съмнява в нея.

— Въпросът не подлежи на обсъждане — добави той.

Помощникът му кимна и смени темата:

— Малоун ни е длъжник, защото уби нашите братя. Гледах от брега, но бях безпомощен.

„Трябва да се подкрепяме и да се защитаваме във всичко — каза ангелът в главата му. — Ако нашите врагове се кълнат срещу нас, ние също трябва да се закълнем срещу тях. Така ще посветим мнозина в Господ и ще умножим Неговото царство. Кой може да ни спре?“

Никой.

— Бъди готов да потеглим след малко — нареди Саласар.

Помощникът му излезе. Саласар се замисли за предстоящите няколко часа и се запита дали не действаха твърде дръзко и твърде хитроумно и дали по този начин не даваха на врага си твърде голяма свобода на действие. Идеята да изпрати Кърк сред тях навремето изглеждаше съвсем логична. Може би тя беше струвала живота на неговия другар.

Дали някой от вчерашните американци, а може би и двамата, нямаше да заминат за Австрия? В такъв случай Саласар можеше да научи каква е съдбата на Кърк и да се разправи лично с тях.

Небесният отец може би щеше да се отнесе с благосклонност към него и да му изпрати не друг, а Котън Малоун.

Вашингтон, окръг Колумбия

11:00 ч.

Стефани беше в лимузината, а до нея седеше Едуин Дейвис. Беше спазил обещанието си да я посрещне на летището, когато кацна с вътрешния полет на „Делта“ от Атланта. Беше й казал да си вземе багаж, защото може да се наложи да остане в продължение на няколко дни. С изключение на това, Стефани нямаше никаква представа какво да очаква.

Придвижваха се на пресекулки в сутрешното задръстване, лепкаво като сироп. Дейвис я беше поздравил сърдечно, но след това беше потънал в мълчание и бе извил глава към прозореца. Тя също гледаше навън, за да се порадва отново на мемориалния комплекс на Линкълн, паметника на Вашингтон и Капитолия. Макар че беше живяла и работила в града с известни прекъсвания през последните трийсет години, забележителностите продължаваха да я впечатляват.

— Интересно — обади се Дейвис, почти шепнешком. — Началото на всичко е поставено от неколцина мъже, събрани зад една заключена врата в жестоката лятна жега на Филаделфия.

Стефани беше съгласна, че постигнатото граничи с чудо. Петдесет и пет делегати от дванайсет щата пристигнали през май и останали до септември 1787 г. Роуд Айланд не изпратил представители, защото отказал да участва, а двама от тримата делегати от щата Ню Йорк си тръгнали още в началото. Но мъжете, които останали, успели да извършат политическо чудо. Шейсет процента от тях били участвали в Американската революция. Повечето били служили както в Конгреса на Конфедерацията, така и в Континенталния конгрес. Неколцина заемали длъжността губернатор. Повече от половината били прависти, а останалите — представители на разнообразни професии в областта на търговията, производството, транспорта, банковото дело и медицината. Имало един свещеник и няколко фермери. Двайсет и пет от делегатите били собственици на роби. Двама — Джордж Вашингтон и губернатор Морис — били сред най-богатите хора в страната.