Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Освен това се обадих в Копенхаген — добави Стефани. — Местните власти няма да те притесняват.

Малоун вече се питаше защо книжарницата му не беше обсадена от полицията.

— Счупиха ми витрината — каза той.

— Изпрати ми сметката — отговори тя.

— Може и да го направя.

— Знам, че си ядосан — каза Стефани. — И не те обвинявам. Но слушай, Котън — ще оставиш Касиопея на мира, нали? Не можем да рискуваме с нея. Остави я да работи сама, докато всичко това не приключи. Както сам каза, тя е голямо момиче. Не съм изпратила други агенти за подкрепление. Тя е сама.

— Както кажеш.

Малоун прекъсна връзката и се вторачи в сака. Отново го манипулираха. Изобщо не се съмняваше.

Той пъхна пистолета си обратно в раницата и я прибра под леглото. За съжаление, не можеше да вземе своята берета там, където отиваше. Не беше разрешено да носи оръжие в самолета, а за да го чекира, щеше да му се наложи да отговаря на нежелани въпроси. Едно време и този бонус вървеше в комплект с правителствената служба. Какво пък, сега щеше да се адаптира към ситуацията.

Американското правителство използваше хиляди агенти, за да защитават националните интереси. Едно време и той беше такъв. Днес задачата му беше от по-лично естество. Какво беше казала Стефани току-що за Касиопея? „Не съм изпратила други агенти за подкрепление. Тя е сама.“

Е, нямаше да бъде точно така. И Стефани го знаеше.

Малоун трябваше да побърза. Самолетът му за Залцбург излиташе след два часа.

Калундборг

Касиопея приключваше с прибирането на багажа. Не беше взела много — само няколко дрехи, които можеше да носи в различни комбинации, подходящи за случая. Не беше очаквала пътуването да продължи повече от няколко дни, но, за съжаление, мисията й се беше удължила.

Френските прозорци бяха отворени и предлагаха впечатляваща гледка към фиорда и пролива, където силният източен вятър гонеше сиво-кафявите вълни. Хосепе беше уредил престоя й в крайбрежния хотел, като съзнателно не й беше позволил да остане в имението му. Причината за това може да беше неговото желание връзката помежду им да се запази на подобаващо равнище, но може и просто да не искаше тя да бъде там. Касиопея беше в Дания от три дни, а едва снощи той я беше довел в дома си.

Всичко, което се беше случило предишната вечер, продължаваше да я тревожи. Когато целуна Хосепе отново след толкова много години, в съзнанието й се върнаха спомени, които смяташе за забравени. Той беше първата любов в живота й — както и тя в неговия. Винаги се беше отнасял с нея като съвършен джентълмен, а връзката им беше изпълнена с любов, но не и със страст. Църковната доктрина забраняваше секса преди брака. Така че нейното предложение да прекара нощта при него беше рисковано, но не прекалено. Ако не друго, този жест я беше приближил максимално до него.

Касиопея продължаваше да се чувства ужасно заради факта, че го мами, и с всяка минута все повече съжаляваше, че беше приела да участва в този цирк. Когато се беше съгласила, изобщо не подозираше, че той продължаваше да храни толкова дълбоки чувства към нея. Разбира се, Стефани й беше казала за снимката, но нейното присъствие в кабинета му можеше да се обясни по всякакви други начини. Вече не бяха останали никакви съмнения какво беше действителното обяснение.

Хосепе я обичаше.

Тя подреди и последните си дрехи в пътната чанта и затвори ципа.

Трябваше да прекрати този фарс. Това беше най-правилно в случая. Но обвинението в убийство говореше друго. Мормонската вяра отричаше насилието. Естествено, преди много години ситуацията е била съвсем различна, така че и светиите са отвръщали на удара. Но тогава това е било въпрос на оцеляване. Неизбежна самоотбрана, характерна за онова време. Хосепе горещо вярваше в църковната доктрина, която забраняваше да се върши зло спрямо другите — какво би го накарало да се отклони от толкова фундаментални принципи? Трябваше да има и друго обяснение, което да не го свързва с убийство.

Касиопея погледна часовника си. Беше девет и половина сутринта. Той щеше да пристигне скоро. Тя отиде до отворения прозорец и се заслуша в равномерните удари на прибоя и крясъците на птиците.

Мобилният й телефон звънна.

— Снощи имахме един инцидент — съобщи й Стефани.

Касиопея изслуша разказа за случилото се в пролива Йорезунд и в Копенхаген с един от сътрудниците на Хосепе.

— Наложи се да замеся Котън — продължи Стефани. — В момента не разполагах с друг човек на място. Той се справи, но е убил трима души.