Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Манипулираш ме.

— Имах нужда от помощта ти. Всичко започна като най-обикновена проверка на чуждестранен гражданин. Но се превърна в нещо съвсем друго. Замесен е американски сенатор. Казва се Роуан, от щата Юта. Освен това изобщо не знаех, че Бари Кърк е подставено лице. Саласар очевидно ни води с няколко хода.

— Нека да стигнем до най-важното.

— Касиопея е там, за да ускори развитието на нещата и да разбере каквото може. Тя е най-близо до проблема. Но вече не съм сигурна, че това е добре.

— Ти го запази в тайна от мен — изтъкна Малоун.

— Не се очакваше да стигнеш толкова далече.

— Значи просто си ме използвала?

— За да откриеш моя агент, изчезнал безследно? И още как, по дяволите.

— Колежанчето каза ли ти, че той е мъртъв?

— Да. Първата ми реакция беше да унищожа Саласар. Но ми заповядаха да не го правя. Освен това Люк ми каза и друго — че си се разтревожил от това, което си видял. Касиопея ми прави услуга, Котън. Това е всичко.

— Значи тя лъже Саласар?

— Точно така. И не изпитва удоволствие, но се съгласи да играе тази роля още малко.

— Стори ми се, че не й беше толкова неприятно.

— Знам, че те боли…

— Тя знае ли, че съм бил там?

— Не съм й казала, че си замесен.

— Нека да си остане така.

— Двамата със Саласар дори не трябваше да са в онази къща.

— Цялата ситуация приличаше на капан.

— Прав си — съгласи се Стефани. — Но свърши работа. Получихме ценна информация.

— Така ли ти каза колежанчето?

— Той не е идиот, Котън. Всъщност е доста способен. Просто е малко импулсивен. Може би няма как да е иначе, след като носи тази фамилия.

Малоун изобщо не беше направил връзката. Даниълс.

— Да не е роднина на президента? — попита той.

— Люк е племенник на Дани Даниълс. Един от четиримата синове на брат му.

— Така ли е получил място в „Магелан“?

— Не е това, което си мислиш. Люк е южняк като теб, роден и отгледан в Тенеси. След гимназията се записал в армията и станал рейнджър. Доста добър. Личното му досие е претъпкано от препоръки. Служил е навсякъде в Близкия изток, включително три пъти в Ирак. След това искал да работи в ЦРУ, но президентът ме попита дали няма да го взема при мен. Без никакви условия и без специално отношение. Ако не се справи с работата, винаги мога да го уволня.

— Ако преди това не го убият.

— Спомням си, че преди петнайсет години си мислех същото за теб. А виж как ни се получиха нещата.

— Укриваш информация от мен, Стефани. Беше ми неприятно и преди, когато работех за теб, а сега ми е още по-неприятно.

— Не споменах нищо за Касиопея, защото не вярвах да останеш замесен толкова дълго, че да разбереш за нея. Тя ми прави услуга и аз исках това да си остане между нас.

— И обяснението ти трябва да ме успокои, така ли?

— Вие не сте женени, Котън. Тя си има собствен живот, който живее както намери за добре, точно както и ти самият.

— Елементарното уважение твърди обратното.

— Значи ти й казваш всичко за себе си, така ли?

— Каква услуга по-точно ти прави тя?

— Не мога да ти кажа по този телефон.

— Люк каза, че се случва нещо, което стига чак до основателите на Съединените щати.

— Това е мой проблем, а не твой.

Малоун се поколеба, преди да каже:

— Приемам този отговор. Освен това приемам, че Касиопея е голямо момиче и може сама да се грижи за себе си.

— Не се съмнявам в нея. Въпросът е ти дали можеш?

Малоун трудно щеше да излъже Стефани. Тя го познаваше толкова добре, колкото и той нея.

— Ти я обичаш, Котън. Независимо дали искаш да си го признаеш, или не.

— Тя не ме е повикала. Значи не е моя работа. Както и ти каза, не сме женени.

— Вече отзовах Люк. Би трябвало скоро да се прибере в Щатите. Хората на Саласар са го видели с теб, така че ефективността му на място е компрометирана.

— Разбират ли се президентът и колежанчето?

— Люк изобщо не знае, че чичо му се е намесил в негова полза. Това беше едно от условията на президента.

Малоун беше впечатлен, че Стефани се беше съгласила да направи такава услуга. Не беше в неин стил. Но пък знаеше от Касиопея, че между бившата му шефка и настоящия президент има някакви чувства. Беше се изненадал, но никога не го беше обсъждал със Стефани. И двамата не обичаха да говорят за такива неща.

— Няма как да се сърдя на момче, което всяка неделя се обажда на майка си — добави Стефани.

Майката на Малоун все още живееше в централната част на Джорджия, във фермата, която беше собственост на семейството й от един век насам. Но за разлика от Люк Даниълс той не се обаждаше всяка седмица. Национални празници, рождени дни, Денят на майката. Контактите им се ограничаваха до тези случаи. Майка му никога не се оплакваше, но тя си беше такава. От устата й нито веднъж не беше излязла лоша дума. На колко години беше вече? Седемдесет? Седемдесет и пет? Малоун не знаеше със сигурност. Как беше възможно да не знае на колко години е майка му?