Стив Берри - Легендата за Линкълн

Вратите на кабинета му се отвориха. Влезе един от данитите, които му бяха останали верни.

— Котън Малоун има книжарница в Копенхаген — му съобщи неговият човек.

— И въпреки това успя да убие двама от нашите.

Смъртните случаи го тревожеха. Досега не беше губил нито един от хората си.

— А Бари? Някаква следа от него?

— Открихме мобилния телефон в един автобус на градския транспорт, където беше оставен, за да ни поведе по фалшива следа. Последният ни контакт с брат Кърк беше снощи пред книжарницата.

Саласар знаеше какво означава това. Беше изгубил трима души.

— Справихте ли се със ситуацията?

Неговият помощник кимна.

— Аз лично се погрижих за трупа на американския агент.

— Може ли да се направи връзка между нас и двамата, които ще бъдат открити в пролива Йорезунд?

— Не би трябвало.

Вече му бяха докладвали какво се беше случило вчера, когато бяха притиснали друг американски агент недалече от Калундборг, но той беше избягал и беше откраднал един от витловите му самолети — който, ако се съди по доклада, вече беше на дъното на Северно море.

— Каква е твоята оценка? — попита Саласар.

Той ценеше мнението на хората си. Добрите съветници предлагаха добри решения. Това беше обща черта на всички пророци — те се обграждаха с интелигентни и покорни мъже, които им даваха мъдри съвети. Самият Саласар и неговите данити изпълняваха тази функция за старейшина Роуан.

— Брат Кърк ми докладва, преди да замине за Швеция. Каза, че интересът на американците рязко се е увеличил, след като е споменал за убийството. Изглежда, са твърдо решени да се докопат до всичко негативно, което успеят да открият за нас.

Бяха използвали информацията за връзка между евентуално убийство и дневника на Ръштън като примамка, за да накарат противника си да допусне грешка. И макар че собственикът на дневника, който стоеше на бюрото му, наистина беше мъртъв, нищо не свързваше неговата смърт със Саласар — освен това безумно твърдение.

— Мислиш ли, че са хванали Бари? — попита той.

Задачата на Кърк беше да научи възможно най-много, като действа отвътре, а след това да отклони спасителите си насам. Но нещо се беше объркало.

— Не е много вероятно. Как са се сетили да подхвърлят телефона в автобуса? Брат Кърк в никакъв случай не им е казал нещо доброволно. На площада, точно преди Малоун да насочи полицаите към нас, брат Кърк ми даде сигнал да остана в готовност. Трябваше да го проследим, като използваме устройството в телефона му. Лично докладвах на полицията за убитите в пролива. Аз им издадох местоположението на Малоун. По този начин трябваше да ги изкараме навън и да размътим водата, но планът се обърна срещу нас.

Наистина беше така.

Саласар си спомни за разговора със старейшина Роуан, който беше провел по-рано. От другата страна на Атлантическия океан се случваше нещо важно и скоро можеше да се наложи и той самият да отиде там. Роуан му беше наредил междувременно да научи колкото може повече. И точно това възнамеряваше да направи Саласар.

Той протегна ръка към дистанционното и го насочи към плоския екран, монтиран на срещуположната стена. Появи се картина от кабинета му, записана предишната вечер — двама мъже се ровеха в бюрото му и разучаваха картата, която нарочно беше оставил изложена на статива.

— Бари явно им е казал да дойдат тук, точно както планирахме — отбеляза той.

Двамата с Кърк бяха решили да доведат американците, така че, преди да ги убият, да разберат какво знаят враговете им. Те трябваше първо да открият трупа, а след това, обхванати от гняв, да се отправят към основната сграда. И след като изпуснат нещо, което не биха казали при други обстоятелства, трябваше да се присъединят към своя сънародник във вечността. Е, не беше станало точно така.

Когато видя брояча на записа, Саласар пресметна, че врагът вече е бил в неговия дом в момента, в който Касиопея беше излязла заедно с него. Не беше част от плана.

Разбира се, снощи той изобщо не бе предполагал, че ще има някакви проблеми. От съобщението, което беше получил на телефона си по време на вечеря, беше останал с впечатлението, че всичко се движи гладко по план.

— По-младият мъж е онзи, който открадна самолета и снощи беше в Копенхаген — обясни неговият помощник. — А този до картата е Малоун.

— Защо са оцветени тези щати? — попита Малоун. — И не ми отговаряй, че не знаеш. Стефани ти се обади в колата, за да те инструктира. Едно време се обаждаше и на мен.