Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Не обичам нито адвокати, нито мормони — отговори Малоун. — А най-много мразя лицемерни мормони.

— Ние сме свикнали както с невежеството, така и с предразсъдъците.

Малоун се засмя.

— Колко хитро. Ако човекът срещу теб е глупав, дори няма да разбере, че си го обидил. Ако е интелигентен, ще се ядоса. И в двата случая ти печелиш. Къде го научи това, в сектантското училище ли?

Този път Саласар не отговори.

— Не ходят ли там всички мормони, за да ги подковават? В страната на храмовете. Солт Лейк Сити. Какво ви казват? Не спирайте да се усмихвате, запазете спокойствие и повтаряйте на всички, че Исус ги обича. Естествено, Исус ще ви обича още повече, ако станете мормони. Само прочетете „Книгата на Мормон“, и всичко ще бъде наред. В противен случай може просто да измръзнете до смърт във външната тъмнина. Нали така му викате?

— Трябва да има изгнание за онези, които изберат да следват Сатаната в противоречие с плана на Небесния отец — отговори Саласар. — Място за хора с измъчени души, като теб самия.

Подигравателният тон на Саласар подразни Малоун.

— А изкуплението с кръв? И то ли е част от плана?

— Очевидно си прочел нещо за историята на моята Църква и събитията, които са се случвали много отдавна, в едно друго време. Отдавна не практикуваме изкуплението с кръв.

Малоун посочи към Касиопея, която изглеждаше страхотно.

— Това първата ти жена ли е? Или третата? Или осмата?

— Много отдавна не практикуваме и многоженство — отговори Саласар.

Малоун стреляше напосоки, като се надяваше да предизвика някаква реакция, но Саласар си оставаше спокоен и самоуверен. Затова Малоун реши да смени тактиката и се обърна към Касиопея.

— Нали си давате сметка, че вечеряте с убиец?

Саласар скочи на крака.

— Стига толкова.

Най-сетне. Изстрел в целта.

— Остави ни — настоя Саласар.

Малоун погледна нагоре към него. Очите на Саласар, приковани в неговите, бяха изпълнени с омраза. Но испанецът беше достатъчно умен, за да не каже нищо повече.

— Видях трупа — каза Малоун, съвсем тихо.

Саласар не отговори.

— Беше американски агент. Имаше жена и деца.

Малоун хвърли последен поглед на Касиопея. Изражението й беше като на порцеланова кукла. Очите й казваха: „Върви си“.

Малоун бутна стола назад и се изправи.

— Аз елиминирах двама от твоите хора и Бари Кърк. А сега идвам за теб.

Саласар вторачено го изгледа в отговор, но запази мълчание. Малоун се сети за нещо, което беше научил много отдавна. Ако раздразниш някого, можеш да го накараш да се замисли. Но ако успееш да го накараш да се ядоса, той ще сгреши — абсолютно сигурно.

Малоун посочи Саласар с пръст и каза:

— Ти си мой.

После понечи да си тръгне.

— Малоун.

Той спря и се извърна.

— Дължиш извинение на дамата за тези обиди.

Малоун изгледа презрително и двамата, после се обърна към Касиопея.

— Съжалявам.

Поколеба се и добави:

— Ако съм ви обидил.

Вашингтон, окръг Колумбия

Стефани се почувства неудобно, когато остана насаме с Дани Даниълс. От няколко месеца не се бяха виждали, нито бяха разговаряли по телефона.

— Как е Първата дама? — попита тя.

— Няма търпение да си тръгне от Белия дом. Както и аз. Политиката вече не е онова, което беше преди. Време е да започнем на чисто.

Двайсет и втората поправка към Конституцията позволяваше само два мандата на един и същ президент. Почти всеки президент беше искал и втори мандат — въпреки че историята съвсем ясно показваше, че вторите четири години по нищо не приличат на първите. Президентът ставаше твърде агресивен, защото знаеше, че няма какво да губи, и по този начин отблъскваше както поддръжниците, така и противниците си. Или пък ставаше предпазлив, кротък и пасивен, защото не искаше да допусне нищо, с което да навреди на наследството от управлението си. И в двата случая не постигаше нищо. Даниълс наруши традицията — вторият му мандат беше активен и президентът се сблъска с множество взривоопасни проблеми. В някои от случаите му помагаше и самата Стефани заедно с отряд „Магелан“.

— Виж тази маса — каза Даниълс. — Много е красива. Специално попитах за нея. Оказа се, че е взета назаем от Държавния департамент. А столовете са изработени по поръчка на семейство Куейл по време на първия мандат на Буш.

Стефани виждаше, че президентът е необичайно разтревожен — силният му баритон не гърмеше както обикновено, изглеждаше разсеян и притеснен.