Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Това съобщение, което са си предавали първите президенти… То наистина съществува, така ли?

— Така излиза. В други секретни документи също се споменава за нещо подобно. Някакво съобщение, което само американските президенти могат да прочетат. Научих за него преди седем години. Беше споменато съвсем бегло, но недвусмислено. Джордж Вашингтон определено е оставил нещо, което в крайна сметка е стигнало до Линкълн. За съжаление, шестнайсетият президент бил убит, преди да има възможност на свой ред да го предаде на седемнайсетия. Така съобщението било забравено от всички. От всички освен от Мери Тод.

Стефани усещаше, че има и нещо друго.

— Какво не ми казваш?

Даниълс отвори папката, за да й подаде още един напечатан лист.

— Това е копие от бележката, включена в секретните документи, които могат да прочетат само президентите. Написана е от Джеймс Мадисън в края на втория му мандат през хиляда осемстотин и седемнайсета година. Явно е предназначена за неговия наследник — Джеймс Монро.

Колкото до съобщението, оставено от първия ни президент, аз самият, бидейки четвъртият поред на този достоен пост, добавям едно допълнение, което следва да се предава във времето по същия начин. Господин Вашингтон е присъствал онази събота вечер на великия конвент. Той е председателствал необикновеното заседание и знае от първа ръка всичко, което е произтекло там. Докато не заех този пост, аз не знаех какъв е бил резултатът от тази среща, ако изобщо е имало такъв. Достави ми радост да открия, че господин Вашингтон е взел необходимите мерки този резултат да бъде предаван от президент на президент. Не бях пропуснал нито един ден от конституционния конвент, нито повече от няколко минути от всеки час. Мястото ми беше точно срещу председателстващия делегат, а останалите бяха от дясната и от лявата ми страна. От тази завидна позиция аз чувах всяка една дума, прочетена от трибуната или произнесена от делегатите. Записките ми бяха мотивирани от искрено желание за пълнота и точност и те ще бъдат публикувани едва след моята смърт, за която се надявам да не настъпи още много години. Но нека всички по-сетнешни президенти да знаят, че тези записки не са пълни. Онова, което е нужно за пълното им разбиране, е скрито под летния ми кабинет. Ако някой следващ президент сметне за благоразумно да действа в съгласие с това, което господин Вашингтон е съхранил за поколенията, това съкровище ще му бъде от най-голяма полза.

Стефани се намръщи.

— След Мадисън сме имали много президенти. Не мислиш ли, че някой от тях е отишъл да провери за какво говори той?

— Тази бележка никога не е била прикрепена към нищо, нито е била предадена. Преди година се е появила сред личните документи на Мадисън, които се съхраняват в Конгресната библиотека. Нито един президент освен мен не я е виждал. За щастие, човекът, който я е открил, работи за мен.

Даниълс й подаде един ламиниран лист.

— Това е оригиналната бележка на Мадисън, написана на ръка от него самия. Забелязваш ли нещо?

Стефани се вгледа в дъното на листа. Два символа. IV.

— Римски цифри? — попита тя.

Даниълс сви рамене.

— Не знаем.

Президентът не беше общителен и жизнен, както обикновено. Нямаше го нито грубоватото му чувство за хумор, нито силния глас. Вместо това седеше вдървено на стола си, а лицето му беше застинало като маска. Дали не се страхуваше? Стефани никога не го беше виждала да се стресне от нещо.

— Точно преди Гражданската война Джеймс Бюканън заявил пред свидетели, че може да се окаже последният президент на Съединените щати. Никога не съм разбирал какво е искал да каже с това — до този момент.

— Бюканън е сгрешил. Югът загубил войната.

— Точно това е проблемът, Стефани. Бюканън е можел да се окаже прав. Но в този момент се появил Линкълн и блъфирал с две двойки, въпреки че всички останали държали много по-силни карти. И Линкълн спечелил. Само за да го гръмнат в главата. Но аз няма да съм последният президент на Съединените щати.

Стефани искаше да научи повече, затова реши да опита с по-безопасна тема на разговор.

— Какво е имал предвид Мадисън, когато е споменал за летния си кабинет?

— Намира се в Монпелие, родния му град във Вирджиния, където си е построил храм.

Стефани беше ходила два пъти там и беше виждала сградата с характерната й колонада. Мадисън беше обичал класическата римска архитектура и затова беше поръчал да му построят копие на Темпието, построен от Браманте в Рим. Беше на малка могила, обграден от многовековни кедри и борове, в градината до неговия дом.