Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Надявах се, че няма да се изправя срещу това по време на моята служба — прошепна по-възрастният мъж.

Роуан вторачено погледна пророка.

— „Не ни забравяйте.“ Интересно е, че са избрали точно тези думи, защото ние не сме ги забравили, Тадеъс. Ни най-малко. Има нещо, което не знаеш.

Роуан го зачака да продължи.

— Трябва да пресечем улицата, за да отидем до храма. Там ще мога да ти го покажа.

Малоун направи една бърза преценка на ситуацията. Кърк очевидно беше дошъл при тях въоръжен. Но в цялата бъркотия кой да се сети да провери предполагаемата жертва за оръжие? Въпреки това нещо в този човек от самото начало не беше както трябва.

Обаждането от Стефани беше потвърдило подозренията му.

— Значи работиш с двамата, с които се срещнахме на площада — каза той.

— По-скоро те работят за мен.

Люк стоеше изпънат като войник, а очите му сякаш предлагаха: „Нека да се справим с този кучи син веднага, на място“.

Но Малоун му отговори, също само с очи: „Не“.

Все още не.

Кърк размърда пистолета.

— С огромно удоволствие ще му пръсна мозъка. Така че трябва да правите онова, което ви кажа.

— Полицията пристигна прекалено бързо — каза Малоун. — Нямаше как да не открият телата във водата, но не и толкова скоро. И просто няма начин полицаите да ни проследят с такава бързина. Твоите хора ли ги повикаха?

— Беше добър начин да ви изкарам навън. Да ви накарам да напуснете града.

— А после и онези двамата в морето. На точното място, в точния момент. Има само един начин да са разбрали къде да отидат.

Малоун посочи Кърк.

— Ти си ги повикал. За какво беше целият този цирк?

— Решихме, че ще научим повече, ако проникнем в лагера на противника. Вашият агент души около нас от няколко месеца и задава въпроси. Досега го наблюдавахме търпеливо, но си помислихме, че появата на един предател може да ускори този процес.

— И пожертвахте двама от своите?

По лицето на Кърк премина буреносен облак.

— Не беше част от плана. От тях се искаше да се държат реалистично, да те притиснат и да подсилят ефекта от заплахата. За нещастие, ти реши да ги убиеш.

— Саласар явно иска да скрие много неща.

— Работодателят ми просто желае да бъде оставен на мира. Не му харесва, че вашето правителство се намесва в живота му.

— Мъртъв ли е нашият човек? — попита Люк.

— Ако още не е, скоро ще бъде. Идеята беше да ви подмамим на същото място, където е той, така че да се справим едновременно с всички ви. Но твоята малка хитринка на площада, когато обърна полицията срещу моите хора, провали плана ни.

— Извинявам се, че ви създавам такива затруднения — каза Малоун.

— По-добре още тук да се справим с вас. Този празен магазин ми се струва идеален за целта, както и помещенията отдолу. Така че ще почакаме, докато дойдат моите хора.

— Следят ли те?

Кърк сви рамене.

— Мобилните телефони са много добри за тази цел.

Това означаваше, че Малоун няма време за губене.

— Ти си данит, така ли?

— Посветен и заклет. А сега ще трябва да хвърлиш пистолета си на пода.

Аматьор. Само някой идиот може да накара противника си да хвърли оръжието. Интелигентните хора просто го вземаха.

Малоун бръкна под якето и извади своята берета. Вместо да я хвърли на пода, той я насочи към Кърк, който се сви, но продължи да държи собствения си пистолет насочен към главата на Люк.

— Не ставай глупав — извика Кърк. — Ще го убия.

Малоун сви рамене.

— Давай. Не ми пука. И без това е адски досаден.

Малоун присви око. Не беше ходил на стрелбището от три години. Уменията му на стрелец сигурно бяха малко ръждясали, но току-що беше доказал в открито море, че все още може да стреля. Вярно, че тук беше тъмно, но той прогони всяко съмнение от съзнанието си и се прицели.

— Свали пистолета! — повиши глас Кърк.

Очите на Люк не се откъсваха от пистолета на Малоун, но засега нервите на по-младия мъж явно издържаха на напрежението. Малоун му съчувстваше. Не беше никак приятно да попаднеш между два пистолета.

— Ще броя до три — каза той. — Когато свърша, по-добре да си свалил този пистолет.

— Не бъди идиот, Малоун. Моите хора ще пристигнат всеки миг.

— Едно.

Малоун видя, че показалецът на Кърк се свива около спусъка. Неговата дилема беше ясна. Или трябваше да застреля Люк в главата, при което Малоун можеше да застреля самия него, или да се прицели в Малоун. Кърк нямаше да успее да стреля в Малоун, преди неговият куршум да напусне дулото на собствената му берета. Най-умният ход за Кърк беше да свали пистолета. Но аматьорите рядко избираха най-умния ход.