Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Вече съм ти предлагал да те заведа в планините, когато пожелаеш — отговори Роуан, докато се настаняваше срещу по-възрастния мъж. — Само кажи, и аз ще организирам всичко необходимо.

— Все едно моите лекари ще го разрешат. Не, Тадеъс, краката ми вече почти не ме слушат.

Съпругата на Сноу беше починала преди десет години, а всичките му деца, внуци и правнуци живееха извън Юта. Животът му беше посветен на Църквата и той се беше доказал като деен и вещ управник. Вчера Роуан се беше обадил на Сноу и му беше докладвал за откритието, направено в националния парк „Зайън“, което беше повдигнало множество въпроси. Пророкът беше помолил Роуан да отиде лично, за да провери дали има и отговори.

Роуан му разказа какво е открил и добави:

— Каруците са тези, които трябва да бъдат. Няма никакво съмнение.

Сноу кимна.

— Имената на стената са доказателството, от което се нуждаехме. Никога не съм вярвал, че отново ще чуем за тези хора.

Фелдстед. Хайд. Удръф. Игън.

— „Проклятие за пророка“. Те ни проклеха в смъртта си, Тадеъс.

— Може би са имали правото да го направят? Все пак всички са били убити.

— Винаги съм си мислел, че цялата история е измислена още тогава. Но очевидно е истина.

Роуан познаваше в подробности случката, за която говореше Сноу.

През 1856 г. войната между Съединените щати и светиите от последните дни изглеждала неизбежна. Различията по отношение на полигамията, религията и политическата автономия достигнали точката на възпламеняване. Бригъм Йънг властвал над изолираната си общност така, както намирал за добре, без да се съобразява с федералните закони. Сечал собствени монети, прилагал собствени разпоредби, създавал собствени съдилища, образовал младите така, както смятал за правилно, и служел на Бог така, както вярвал, че трябва да го прави. Имало спор дори по отношение на това как трябва да се нарича новозаселената територия. Местните я наричали „Дезерет“. Конгресът я наричал „територията Юта“. И най-сетне пристигнала вест, че армията на Съединените щати напредва на запад със задачата да покори бунтовниците, които всички на изток наричали мормони.

Затова Йънг решил да събере богатството на общността и да го скрие, докато не приключи очакваният военен конфликт. Всички материални активи били обърнати в златни кюлчета, като за целта членовете на Църквата с готовност се разделили с почти всичките си земни притежания. Били събрани двайсет и две каруци, които да превозят златото до Калифорния, където го очаквали други светии. За да не бъде заловено, бил избран обиколен маршрут, който да не преминава през големи населени места.

За това, което се случило всъщност, не се знаеше много.

Официалната версия гласеше, че керванът със златото потеглил през пустинята в южната част на Дезерет, неотбелязана на нито една карта. Водата на хората скоро свършила и всичките им усилия да открият водоизточник останали безплодни. Те взели решение да се върнат обратно по следите си до последния извор, който останал на повече от един ден път зад тях. Кочияшите били инструктирани да се грижат за конете и да пазят златото, докато четирийсет доброволци потеглили обратно към водоизточника. Когато се върнали няколко дни по-късно, доброволците открили каруците опожарени. Всички кочияши били мъртви, а от конете и златото нямало и следа.

За нападението били обвинени индианците от племето паюти.

Доброволците прекарали следващите дни в разузнаване на района, но следите се губели по каменистите склонове или рязко прекъсвали насред пресъхналите, криволичещи речни корита. В крайна сметка те се отказали от издирването и се върнали да докладват за провала си на Бригъм Йънг с празни ръце.

Били изпратени нови отряди от разузнавачи. Златото така и не било намерено. Според архивите с кервана били транспортирани приблизително 80 хиляди унции злато, а цената му по онова време била почти деветнайсет долара на тройунция. Същото злато днес щеше да бъде на стойност над 150 милиона долара.

— Вече разбираш, че историята, която слушаме толкова отдавна, не е истина — каза Роуан.

Той видя, че Сноу е осъзнал това.

— Каруците не са били опожарени — продължи Роуан. — Били са нарочно насечени на парчета в една пещера. Били са укрити. Четирима мъже са били застреляни. А след това пещерата е била запечатана.

Имаше и още един проблем.

— Но там нямаше и прашинка злато — каза той.

Сноу седеше мълчаливо на инвалидния си стол и явно разсъждаваше за нещо.