Стив Берри - Легендата за Линкълн

Роуан се беше обадил по телефона още от хеликоптера, за да уреди среща на четири очи. Преди двайсет и три години го бяха призовали, за да служи в Кворума на дванайсетте. Апостолите бяха започнали съществуването си като пътуващи съветници, които да отговарят за новите мисии, но постепенно се бяха превърнали в основното управленско тяло на Църквата. Службата беше до живот. От членовете на Кворума се очакваше да посвещават цялата си енергия на своите задължения, но понякога се допускаха и изключения. Както в неговия случай.

Да разполагаш със старейшина в Сената на Съединените щати носеше някои предимства. А имаше и прецеденти. Рийд Смут беше първият, който се беше отличил и на двете длъжности. Но му бяха трябвали цели четири години, за да го постигне — аргументът срещу него бил, че „мормонската“ религиозна принадлежност на Смут го прави негоден за държавна служба. Конгресната комисия, натоварена да определи дали може да бъде избран за сенатор, в крайна сметка беше препоръчала да бъде отстранен от длъжността си, но през 1907 г. самият Сенат като цяло беше отхвърлил препоръката на комисията и му беше позволил да заема длъжността — което Смут беше правил с чест чак до 1933 г.

Встъпването в длъжност на Роуан не беше толкова мъчително. Времената се бяха променили. Днес никой не би посмял да оспори правото на някого да заема държавна служба заради религиозните му убеждения. Дори самото твърдение би представлявало обида. Един от светиите беше достигнал до кандидат за президент от Републиканската партия. Което не означаваше, че предразсъдъците са изчезнали.

Напротив, светиите все още се сблъскваха със съпротива. Не се стигаше чак до побой, обири и убийства, както преди сто и петдесет години, но предразсъдъците си оставаха.

Роуан влезе в една многоетажна жилищна сграда на изток от Темпъл Скуеър в Солт Лейк Сити. В кооперацията, собственост на Църквата, живееше настоящият пророк. Във фоайето имаше двама души от охраната, които му махнаха да влезе.

Роуан пристъпи в асансьора и набра цифровия код. В качеството си не само на старейшина, но и на президент на Кворума на дванайсетте — човекът, който почти със сигурност щеше да стане следващият им водач — Роуан разполагаше с безпрепятствен достъп до пророка. Църквата ставаше по-силна от вярната служба.

Старшинството се възнаграждаваше. Както и трябваше да бъде.

Роуан беше с прашните си дрехи. Идваше направо от пистата. Мъжът, който го очакваше, му беше казал, че не са необходими формалности. Не и днес. Не и в светлината на онова, което бяха открили.

— Влизай, Тадеъс — подвикна му пророкът, когато Роуан пристъпи в слънчевия апартамент. — Заповядай, седни. Нямам търпение да ми разкажеш всичко.

Чарлс Р. Сноу беше служил като пророк в продължение на деветнайсет години. Беше започнал на шейсет и три, а сега беше на осемдесет и две. Ходеше пеша единствено когато излизаше от апартамента си, а вътре използваше инвалиден стол. Апостолите бяха уведомени за многобройните му здравословни проблеми, включително хронична анемия, ниско кръвно налягане и необратимо бъбречно заболяване. Въпреки това умът на стареца си оставаше остър, а самият той беше все така деен, както и преди четирийсет години, когато за пръв път беше станал старейшина.

— Завиждам ти — каза Сноу. — За туристическите дрехи, за възможността да се насладиш на красотата на пустинята. Така ми липсват разходките в каньоните.

Сноу беше роден недалече от националния парк „Зайън“ и беше трето поколение светия — потомък на едно от първите семейства на първопроходците, които бяха пристигнали тук още през 1847 г. Докато повечето имигранти се бяха заселвали покрай Голямото солено езеро, Бригъм Йънг беше разпратил отделни семейства в други части на новата им земя. Семейството на Сноу се беше отправило на юг и беше успяло да процъфти във враждебната сурова среда. Самият Сноу беше икономист, с академични степени както от Университета на щата Юта, така и от университета „Бригъм Йънг“, където беше преподавал в продължение на две десетилетия. Беше служил като заместник-председател на стъбло, а след това като председател, епископ и патриарх, преди да го призоват в Първия кворум на седемдесетте и най-сетне да го произведат в апостол. В продължение на много години беше изпълнявал длъжността на председател на английската мисия — отговорност, която в крайна сметка беше прехвърлена от братята на самия Роуан. Службата му като пророк беше спокойна и белязана от малко противоречия.