Стив Берри - Легендата за Линкълн

В дъното на стълбището имаше три изхода. Единият беше към асансьора, другият водеше към офиса на ресторанта, а третият — към склада.

Малоун светна лампата в склада. Помещението беше затрупано с оборудване за почистване, празни каси от плодове и зеленчуци и други неща, необходими на един ресторант. По ъглите се виждаха паяжини, а в хладния въздух се носеше острата миризма на дезинфектант. В дъното на помещението имаше метална врата. Той внимателно се приближи до нея и я отключи. Следваше отново просторно помещение. Малоун светна друга лампа. На три метра над него се намираше тясната улица, която минаваше успоредно на „Кафе Норден“ от задната му страна. Мазетата под сградите отдавна бяха слети едно с друго и образуваха подземно ниво, което стигаше от дадена пресечка до следващата, а собствениците на магазините и ресторантите си деляха складовото пространство. Малоун няколко пъти беше слизал тук.

— Предполагам, че ще излезем обратно на улицата някъде, където няма да ни видят — обади се Люк.

— Това е планът.

Малоун откри дървено стълбище, което се изкачваше към нивото на улицата. Изкачи се по стъпалата, като ги вземаше по две наведнъж, и се озова в празно хале. В тъмното пространство наоколо се виждаха сенчести островчета от кашони, найлонови чували за боклук, плотове, манекени и голи метални рафтове. Малоун погледна навън през витрината и видя осветените дървета на площад „Свети Николай“ — бяха на една пресечка зад „Кафе Норден“.

— Ще излезем навън и ще завием надясно — каза той. — Надявам се, че така няма да имаме проблеми. Колата ми е паркирана на няколко пресечки от тук.

— Не мисля, че ще се получи.

Малоун се обърна.

Бари Кърк беше застанал зад Люк Даниълс, опрял пистолет до дясното слепоочие на по-младия агент.

— Крайно време беше — каза Малоун.

Солт Лейк Сити, щата Юта

Роуан се беше върнал от парка със същия правителствен хеликоптер. Беше свикнал с такива екстри. Те вървяха с положението му на човек, който разполага с държавна власт. Въпреки това внимаваше никога да не злоупотребява. Беше виждал твърде много от колегите си в политиката да падат отвисоко. Сенатор от Юта беше идеален пример за това. Не беше светия от последните дни, а обикновен езичник, който не се отнасяше с уважение към поста си, а още по-малко към хората, които го бяха избрали. В момента срещу него течеше разследване от комисията по етика, а в кулоарите се говореше, че ще бъде порицан за злоупотреба със служебното положение в особено големи размери. За щастие, тази година предстояха избори, а опозицията вече беше обявила силен кандидат, така че електоратът би трябвало да сложи край на мъките му.

Популярното, но погрешно схващане гласеше, че щатът Юта е населен предимно от светии от последните дни. Случаят не беше такъв. Според последното преброяване те бяха едва 62,1% от населението и този процент намаляваше с всяка изминала година. Роуан беше влязъл в политиката преди четирийсет години като кмет на Прово, третия по големина град. После за кратко беше заемал поста на представител в щатския Конгрес и най-сетне се беше преместил във Вашингтон като сенатор. Историята не познаваше дори намек за скандал, свързан с името му или с неговите занимания. Беше женен за съпругата си от петдесет и една години. Бяха отгледали шест деца — двама адвокати, един лекар и трима учители — които също се бяха оженили или омъжили и имаха собствени деца. Всички бяха отгледани в лоното на Църквата и бяха съхранили вярата си. Сега работеха дейно в местните клонове в различни части на страната. Роуан често ги посещаваше и беше близък и с осемнайсетте си внуци.

Животът му следваше мъдрите слова на пророците. Не пиеше алкохол, не пушеше и не употребяваше кафе или чай. Още първият пророк, Джоузеф Смит, беше обявил тези забрани през 1833 г. Преди няколко години към тях беше добавена и четвърта, която насърчаваше ограничаването на месото в полза на зърнени храни, плодове и зеленчуци. Роуан знаеше за независимото медицинско изследване, проведено сред членовете на Църквата, които практикуваха и четирите въздържания, и резултатите от него не бяха изненадващи. Процентът на болни от рак на белите дробове беше нисък, а на сърдечните заболявания — още по-нисък. Като цяло здравословното състояние на набожните светии от последните дни беше чувствително по-добро от това на нацията като цяло. Стиховете от детския химн, който беше чувал много пъти да се изпълнява в църквата, казваха истината: