Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Помня баща ти — каза Роуан. — През седемдесетте години работех с Църквата в Европа. Той оглавяваше стъблото в Барселона, ако си спомням правилно. Беше истински духовен човек, посветен на делото.

— Благодаря — отговори тя. — Аз също винаги съм смятала така.

Първоначалното безпокойство в очите на старейшината бе изчезнало. Може би защото беше разбрал, че Касиопея е светия по рождение?

— Касиопея е наясно с това, което правим. Освен това ми помогна да отблъснем американците в Залцбург. Двамата планираме бъдещето си заедно.

Хосепе се надяваше, че не избързва с това разкритие.

— Бих искал и тя да бъде част от ставащото — добави той.

— Тогава нека да бъде — каза Роуан. — Постигнахме много, братко. Имаше мигове, в които се съмнявах, че ще стигнем дотук. Но ето че успяхме. Нека да отидем, за да получим наградата си.

Саласар се обърна към хората си.

— Останете тук, за да охранявате. Ако се наложи, можем да се свържем по телефона.

Двамата данити кимнаха. Нищо от това, което предстоеше да се случи, не беше предназначено за техните очи. Хосепе се обърна към старейшина Роуан.

— След теб, моля.

Роуан беше идвал тук веднъж преди години. Пророкът, който беше заемал тази длъжност преди Чарлс Сноу, беше организирал събиране за старейшините. Бяха прекарали три дни в молитва и обсъждане на решения, които щяха да направляват хода на Църквата през следващите няколко години. Оттогава не беше чувал почти нищо за мястото, но знаеше, че все още се поддържа. Къщата беше построена преди около петдесет години и оттогава няколко пъти беше реновирана. Сградата беше обградена от двеста и четирийсет акра гора, също собственост на Църквата. Доколкото си спомняше, целият имот се охраняваше от частна компания, така че в някакъв момент може би трябваше да се разбере с тях. Съмняваше се, че ще попречат на втория по старшинство в йерархията на Църквата да влезе вътре.

Роуан ги поведе между дърветата по една пътека през гората, все по-високо в планината. Светиите се бяха заселили предимно по западните склонове на планините Уасач и бяха основали двайсет и пет града в разстояние на сто и шейсет километра. Осемдесет и пет процента от населението на щата Юта — два милиона души — все още живееха на по-малко от двайсет и пет километра от планините. Източните склонове бяха по-полегати и там бяха построени множество ски курорти. Тук, от западната страна, теренът беше много по-суров, а надморската височина беше с хиляда и петстотин метра над равнището на Солт Лейк Сити.

Идеята на „Фалта Нада“ беше да напомня за първите дни на заселниците, спомни си Роуан, когато видя триетажната къща между дърветата. Стените бяха изградени от масивни дънери, отсечени на ръка. Пространството между тях беше запълнено с мазилка, а старото дърво беше очертано с тъмносиви линии. На приземния етаж имаше големи панорамни прозорци, така че къщата представляваше приятна смес от дърво, камък и стъкло. Беше на сто метра от планинския склон и зад нея тръгваше пътека, която се издигаше на зигзаг между дърветата.

— „Фалта Нада“ не е самата къща — каза им той. — Къщата е построена по-късно от убежището.

— Тогава къде отиваме? — попита Саласар, докато продължаваха да се изкачват.

Роуан посочи към планината.

— Там горе.

Люк зави по черния път и забеляза двата паркирани автомобила. Бяха слезли от междущатската магистрала преди трийсет минути, а от асфалтовото шосе преди няколко километра. През целия път Стефани седеше до него и не казваше почти нищо. Малоун и Сноу, които седяха отзад, също мълчаха от известно време насам. Всички изглеждаха обзети от тревога. Самият той просто нямаше търпение да приключи със задачата.

Люк видя двама мъже, които стояха до колите.

— Това са същите ония от Залцбург — каза Малоун. — Съмнявам се, че ще се зарадват, когато ме видят.

— Аз ще се оправя с тях — каза Сноу. — Нека ги доближим бавно.

Люк спря колата и пророкът свали прозореца си. И двамата данити изглеждаха в готовност за действие — ръцете им бяха под саката, несъмнено върху оръжията им. Дясната ръка на Люк пропълзя към собствения му пистолет.

— Знаете ли кой съм аз? — попита ги Сноу.

Мъжете кимнаха.

— В такъв случай трябва да правите това, което ви кажа. Ясен ли съм?

Те не отговориха.

— Аз съм вашият пророк — каза им Сноу. — Вие сте положили клетва да ме защитавате, не е ли така?

Мъжете отново кимнаха.

— „Дан ще бъде змия на път, аспида на пътека, която ухапва крака на коня, тъй че ездачът му ще падне назад.“ Знаете ли какво означават тези думи?