Стив Берри - Легендата за Линкълн

— И точно те са една от причините Бригъм Йънг да си създаде неприятности с федералното правителство — отбеляза Малоун. — В Конституцията се казва, че само Конгресът има право да сече монети.

— Бригъм Йънг проявявал склонност да не обръща внимание на законите, с които не бил съгласен. Но в негова защита трябва да се каже, че тогава сме били далече от Съединените щати и е трябвало да оцеляваме някак си. За да го направим, сме имали нужда от икономика, която да можем да контролираме. И той я създал.

— Само дето онези каруци така и не стигнали до Калифорния — обади се Люк от мястото на шофьора. — И всъщност бяха открити преди няколко дни в националния парк „Зайън“, в една пещера заедно с четири скелета.

— Точно така — потвърди Сноу. — До хиляда осемстотин петдесет и седма година свещената мина на племето юта вече била изчерпана. Затова Йънг взел решение да попълни запасите със златото от каруците. Да върне богатството там, откъдето тръгнало. Но този път златото не било скрито в свещената мина. Вместо това той поискал частна концесия от териториалните органи и създал ново, собствено място, което да управлява лично. „Фалта Нада“.

— Нищо не липсва. Иронично ли е казано?

— Винаги съм смятал така. Бавно, в течение на следващите две десетилетия, това злато било върнато обратно в нашата общност.

— Но не на законните му собственици.

Сноу замълча, после поклати глава.

— Опасявам се, че не. Едно друго трудно решение, което Йънг трябвало да вземе. То се оказало блестящо. Нашата икономика процъфтяла. След края на Гражданската война ние сме просперирали, а на прага на двайсети век — още повече.

— В онази пещера с каруците има и четири трупа — обади се Люк.

— Знам — отговори Сноу. — Фелдстед. Хайд. Удръф. Игън. Имената им са ни познати от много години насам.

— Какво означава посланието от пещерата? — попита Люк. — „Проклятие за пророка. Не ни забравяйте.“

Никой не беше казал на Малоун нищо за никаква пещера, но той реши да не повдига този въпрос.

— Опасявам се, че значението му не може да се игнорира. По това време пророк е бил Йънг. А те го обвиняват за смъртта си.

— Струва ми се, че имат основание — отбеляза Люк.

— Това, което ви разказах, досега е било предавано единствено от един пророк на друг. Но когато бяха открити тези каруци, аз научих и за тази нова страна от историята. Никога не ми бяха разказвали за убийството на четирима души.

— Роуан знае ли?

Сноу поклати глава.

— Знае за каруците. Не споменах никакви подробности и не възнамерявам да го правя.

Колата продължаваше по магистралата, а пейзажът наоколо ставаше все по-суров.

— В крайна сметка „Фалта Нада“ се превърна в място за пророците — продължи Сноу. — Златото беше изчерпано, а пещта за претопяване беше демонтирана. И бившата златна мина се превърна в убежище сред пустошта.

Продължаващото мълчание на предната седалка никак не се харесваше на Малоун, затова той попита:

— Стефани, къде са Саласар и Касиопея?

— Пред нас — отговори тя, без да откъсва поглед от предното стъкло. — Вече би трябвало да са пристигнали на мястото заедно с Роуан.

Малоун се впечатли от безизразния й тон. Това означаваше неприятности — на много различни нива. Знаеше достатъчно за цялата история, за да си дава сметка, че никаква част от тази информация нямаше да види бял свят. Беше твърде взривоопасна, а евентуалните последствия от нея — твърде съдбоносни. Не само за Църквата на мормоните, но и за Съединените американски щати.

Саласар? Роуан? Те бяха едно. Но Касиопея? Тя беше съвсем друго. И този път беше загазила.

Касиопея застана до колата. Двамата с Хосепе бяха стигнали до тук за малко повече от един час. От двайсет минути чакаха в планинското утро. Върховете наоколо не бяха особено високи, но ледниците бяха работили като скулптори върху тях и бяха оставили дълбоки белези и тъмни дефилета. Шосето с две платна на изток от междущатската магистрала се виеше през впечатляваща гора от тополи, брези и смърчове, облечени в златно от есента. Още три километра по черен път, покрит с чакъл, в крайна сметка ги бяха извели до една поляна сред дърветата, където паркираха. Имаше табела с надпис:

Хосепе беше запазил мълчание както по време на полета от Айова, така и в колата от летището. Касиопея също предпочиташе да мълчи, защото собственият й гняв вече излизаше от контрол. Някой изпращаше информация на Тадеъс Роуан. Някой, който беше получил тази информация от Котън. Как иначе беше възможно друг човек да знае какво пише вътре в часовника? Котън със сигурност го беше отворил и беше докладвал на Стефани. И докладът му беше предаден на Роуан. Касиопея в крайна сметка беше притиснала Хосепе да му се обади и Роуан им беше разкрил, че разполага с източник на информация в правителството, който действа в съюз с него.