Стив Берри - Легендата за Линкълн

Отговор не последва.

— Фактът, че Саласар е убил един от вашите агенти, ме натъжава — каза накрая Сноу. — Но не ме изненадва. Едно време, в самото начало, сме вярвали в изкуплението с кръв. Убийството е било оправдавано, дори узаконявано. Но отдавна сме се отказали от тези варварски методи. Нашата църква не насърчава убийството — никога, при никакви обстоятелства, по никаква причина. Сърцето ме боли заради този човек.

— На всичко това трябва да се сложи край — заяви Даниълс твърдо. — Разкрихме движения за отцепване из цялата страна и Роуан подклажда тези пожари. Вече разполага с хора, готови да се възползват максимално от онова, което ще се случи в Юта. Както научихме тази сутрин, на негова страна е мнозинството в законодателните органи на щата, както и губернаторът. Ще стане точно като през хиляда осемстотин и шейсета. Южна Каролина направила първата крачка, но бързо я последвали и други щати. Със сигурност не можем да използваме сила под никаква форма, а като се има предвид и това, което вече знаем за отците основатели, използването на сила може би няма и законно основание.

В стаята настъпи напрегната тишина. Явно всички обмисляха последствията от бъдещите действия.

— Искам да придружиш пророка до Юта и да намериш начин да спреш Роуан и Саласар във „Фалта Нада“ — каза президентът. После добави: — Окончателно.

Имаше и още нещо.

— А Касиопея? — попита Стефани.

Котън вече беше получил възможност да се справи с нея в Айова и не беше успял. Оперативният доклад на Люк също не беше окуражителен. Касиопея беше твърде близо до центъра на събитията, за да бъде ефективна. Стефани знаеше какво трябва да направи с нея.

— Тя също ще бъде извадена от уравнението — каза тя.

Солт Лейк Сити

Събота, 11 октомври, 10:00 ч.

Малоун с възхищение разглеждаше площада пред храма. Никога не беше идвал преди, но беше чел какво са постигнали там много отдавна. На високата каменна стена по външния периметър имаше бронзова табелка, която отбелязваше началото на всичко.

ПОСТАВЕНА ОТ ОРСЪН ПРАТ С ПОМОЩТА НА ХЕНРИ ДЖ. ШЪРУД НА 3 АВГУСТ 1847 Г., В НАЧАЛОТО НА ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ОГЛЕД НА МЯСТОТО ЗА СОЛТ ЛЕЙК СИТИ, РАЗПОЛОЖЕН ОКОЛО „МОРМОНСКИЯ“ ХРАМ, ОПРЕДЕЛЕН ДА БЪДЕ ПОСТРОЕН ТУК ОТ БРИГЪМ ЙЪНГ НА 28 ЮЛИ 1847 Г. ВСИЧКИ УЛИЦИ НА ГРАДА ЗАПОЧВАТ ОТ ТОВА МЯСТО.

Под маркера имаше бетонен паметник с надпис БАЗА И МЕРИДИАН. Това беше първоначалната точка, от която беше изградено всичко наоколо — целият град, който вече беше дом на двеста хиляди души.

Беше трудно да не остане впечатлен.

Двамата с Люк бяха излетели от Де Мойн малко след изгрев-слънце с един служебен самолет на Министерството на правосъдието, изпратен от Стефани. Информираха ги, че Саласар и Касиопея също пътуват към тях. Сенатор Тадеъс Роуан беше потеглил от Вашингтон късно предишната вечер и вече беше пристигнал в дома си в Юта.

Инструкциите на Стефани бяха и двамата да са тук в десет сутринта. Беше им казала, че ще им обяснят всичко.

Табелката и паметникът бяха в съседство с оживената Саут Темпъл стрийт, точно срещу централния универсален магазин и издателство „Дезерет“. И двамата с Люк бяха въоръжени със служебни берети, използвани от всички в отряд „Магелан“ — същите като онзи, който Малоун държеше под леглото си в Копенхаген. По-рано той се беше обадил в книжарницата, за да провери как вървят нещата. За щастие, за него работеха три дами, които се отнасяха с книжарницата така, сякаш бе тяхна, така че всичко беше под контрол. Малоун оценяваше работата им и се отплащаше с високи заплати и процент от печалбите. Като се има предвид колко пъти беше нападана тази книжарница през последните няколко години, беше цяло чудо как бяха останали да работят там.

Черен линкълн навигатор със затъмнени стъкла спря до бордюра. Задният прозорец се отвори и оттам се показа лицето на възрастен мъж.

— Господин Малоун, господин Даниълс. Аз съм Чарлс Сноу. Дойдох да ви взема.

Вратата на мястото до шофьора се отвори и оттам се показа Стефани.

— Защо не съм изненадан, че и ти си тук? — каза Малоун.

— Защото това не е първото ти родео.

Той се обърна към Люк и го изгледа вторачено.

— Предполагам, че си знаел за това.

— Аз съм на заплата, старче.

Младият шофьор им остави колата заедно с ключовете.

— Мислех си, че господин Даниълс може да кара — предложи Сноу. — А ние двамата да седнем отзад, господин Малоун.

Както името, така и лицето на мъжа бяха познати на Малоун — Сноу беше настоящият водач на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.