Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Така е. Чувствали сме се предадени от него. Но също така е вярно, че ние ценим Конституцията. Никога не сме смятали за свой дълг да унищожим тази държава.

— Значи не вярваш в Пророчеството за Белия кон, така ли? — попита го Даниълс.

— Ако ме беше попитал преди няколко дни, щях да отговоря отрицателно. Вече не съм толкова сигурен. Твърде голяма част от него се превръща в действителност.

Президентът изглеждаше изтощен.

— В Гражданската война са загинали шестстотин хиляди души. Повече, отколкото във всичките ни останали войни, взети заедно. Твърде много американска кръв е пролята.

Стефани чу и думите, които не бяха изречени на глас.

„Вероятно за нищо.“

— Не можем да обвиняваме Линкълн заради онова, което е направил — заяви Даниълс. — Той е бил изправен пред труден избор и е взел трудно решение. И ние все още сме тук благодарение на това решение. Светът е по-добро място благодарение на него. Разкриването на този документ щеше да сложи край на държавата още тогава. Ако това се беше случило, кой знае какъв щеше да бъде днешният свят.

Президентът помълча, преди да продължи:

— И все пак той е скрил волята и думите на отците основатели. Взел е решение сам, без никой друг и е определил какво е добро за тази държава.

Стефани едва сега осъзна защо беше тук.

— И скоро на теб също може да се наложи да вземеш такова решение — каза тя.

Очите на Даниълс се впиха в нейните.

— Ако този документ все още съществува, аз ще направя същия избор. Бележките на Мадисън са проблем, но все пак са само бележки. Знае се, че ги е променял и редактирал, така че не може да им се има пълно доверие. И в никакъв случай не представляват достатъчно доказателство, за да предизвикат разпада на държавата. Но самият документ, подписан и подпечатан, ще има съдбоносна сила. Кой знае какво ще направят с него в съда? Нещата могат да поемат във всякаква посока. А общественото мнение? Със сигурност няма да бъде добро.

Стефани се обърна към Сноу и реши да се възползва от тази възможност.

— Какво означава „Фалта Нада“?

— Това е място, което Роуан познава.

Тя улови нещо в погледа на Сноу.

— И вие искате той да отиде там?

— Необходимо е той да отиде там. Но е важно това да се случи по негова собствена инициатива. Той не бива да разбере, че действията му се ръководят отстрани.

— Знаеш ли нещо за човека, който е бил първият собственик на този дом? — намеси се Даниълс, като смени темата.

В интерес на истината, Стефани знаеше много за него. Франсис Престън Блеър беше част от неофициалната група съветници на президента Андрю Джаксън — така наречения „Кухненски кабинет“, който беше издавал един влиятелен вестник във Вашингтон. В крайна сметка Блеър беше продал вестника и се беше оттеглил от политиката, но отново се беше върнал на фронтовата линия през 1861 г., когато беше станал един от доверените приятели на Линкълн.

— Линкълн изпратил Блеър при Ричмънд — каза Даниълс. — Като неофициален посланик, който да организира мирни преговори. Преговорите наистина се състояли в Хамптън Роудс през февруари хиляда осемстотин шейсет и пета година. Самият Линкълн присъствал на тях, но след като Югът настоял за независимост като едно от условията за мира, не било постигнато никакво съгласие. По мнението на Линкълн съществуването на Съединените щати не било на масата за преговори. Той не отстъпил от тази позиция до самия край.

— Така и не ми отговори — каза тя на Даниълс.

Той присви очи.

— Не искам да бъда принуждаван да взема решение. Не искам дори да виждам този документ.

— Тогава защо казах на Роуан какво има в онзи часовник?

— Двамата със Саласар трябва да бъдат спрени — отговори Сноу. — Ако умра, което може да се случи всеки момент, Тадеъс Роуан ще стане следващият пророк. Такава е нашата традиция. Той е най-старшият след мен. Когато стане пророк, няма да отговаря пред никого.

— Опитахме се да го накараме да се откаже — добави Даниълс. — Вероятно можеш да предположиш какво отговори той.

Да, Стефани наистина можеше.

— В този момент има — Даниълс вдигна ръка, за да ги преброи… — десет души, които знаят за случващото се. Разбира се, контролираме всички с изключение на трима от тях — Роуан, Саласар и Касиопея. Не сме сигурни колко знае Касиопея Вит, но предполагам, че е достатъчно. Не се притеснявам за нашите хора — за теб, за мен или за пророка. Всички ние знаем как да пазим тайна, а освен това никой от нашите хора не разполага с цялата информация. Но другите трима? Те са неизвестните в уравнението.