Стив Берри - Легендата за Линкълн

Стефани разбра какво имаше предвид президентът.

— Дори ако успеем да установим контрол върху документа, Роуан, Саласар или Касиопея могат да проговорят.

Даниълс кимна.

— Единият от тях ще стане следващият върховен водач на богата и влиятелна религиозна организация. Роуан притежава солидна репутация и влияние в национален мащаб. Всичко показва, че Саласар ще го подкрепи. А той е опасен човек, за когото знаем, че е убил един от нашите хора.

Евентуалните последствия й ставаха все по-ясни.

— Чували ли сте за кръвопролитието в Маунтин Медоу? — попита я Сноу.

Стефани поклати глава.

— Срамна глава в нашата история. През хиляда осемстотин петдесет и седма година през територията Юта преминал керван от Арканзас на път за Калифорния. Случило се в най-връхната точка на напрежението между светиите и федералното правителство. Към нас се придвижвала армия, за да ни подчини на волята си. Нашите хора знаели това. Страхът властвал над всичко. Керванът спрял в Солт Лейк Сити, а после продължил на юг, към едно място на име Маунтин Медоу. По причини, които си остават неизвестни, местните опълченци нападнали кервана и убили сто и двайсет мъже, жени и деца. Били пощадени единствено седемнайсет от най-малките, които все още нямали седем години.

— Ужасно — каза тя.

— Така е — съгласи се Сноу. — Но освен това е било типично за онези тревожни времена. Не оправдавам случилото се, но разбирам как е било възможно. Параноята е властвала над всички. Тръгнали сме на запад, за да бъдем на сигурно място и да бъдем оставени на мира, но въпреки това сме били подложени на атака от правителството, което поначало е трябвало да ни защитава.

Сноу замълча за момент, сякаш за да събере силите си.

— Минали цели седемнайсет години, но в крайна сметка през хиляда осемстотин седемдесет и четвърта за убийствата били обвинени девет души. От тях само един стигнал до съда. Джон Лий. Наложило се да проведат два последователни съдебни процеса, докато съдебните заседатели — до един светии — най-сетне го обявили за виновен и той бил екзекутиран. И до днес има много хора, които вярват, че Лий е бил изкупителна жертва. Някои казват, че самият Бригъм Йънг е бил замесен. Други твърдят, че това е невъзможно. Никога няма да разберем истината.

— Защото е била скрита?

Сноу кимна.

— С времето всичко се потулило. Но Бригъм Йънг като пророк направил необходимото за оцеляването на Църквата. Това е и моята задача.

— Но на каква цена? Загинали са хора, за да се осигури то.

— И явно сме се върнали там, откъдето сме започнали.

— С изключение на факта, че сега пред криза е изправена цялата нация — намеси се Даниълс.

Стефани разбра какво имаше предвид.

— Искате Роуан и Саласар да бъдат убити, така ли? — попита тя.

Сноу настръхна от прямотата на този въпрос, но той нямаше как да не бъде зададен.

— Съединените американски щати не убиват хора по поръчка — каза Даниълс. — Нито пък оправдаваме политическите убийства. Но… ако от трета страна се появи възможност Роуан да не оцелее, нищо не ни задължава да се намесваме.

Стефани разбра скрития смисъл на думите му. „Намери приемлив начин да го направиш.“

— А колкото до Саласар — продължи президентът, — това е съвсем друг въпрос.

И тя беше напълно съгласна с това. Съединените американски щати имаха право да отмъщават за своите.

— Старейшина Саласар боготвори идол, който, опасявам се, никога не е съществувал наистина — каза Сноу. — Джоузеф Смит, нашият основател, имал много добри идеи, бил дързък и смел. Но хора като Саласар отказват да приемат възможността да е имал и недостатъци. Те виждат само онова, което искат да видят. Данитите, които е организирал, са опасна група — точно каквито са били и по времето на Смит. В нашата Църква няма място за тях.

— Знаехте ли за съществуването на данитите, преди да ви кажа? — попита Даниълс.

— Бях чувал слухове. Точно затова наблюдавах Роуан и Саласар.

Стефани си спомни какво й беше казал Едуин Дейвис. „Надявахме се, че времето се е погрижило за всичко. Но получихме информация, според която не е така.“ И в този момент тя осъзна какво означаваха думите му.

— Вие сте ни държали в течение?

Даниълс кимна.

— В продължение на повече от една година. Към този момент ние също бяхме започнали наблюдение над Роуан. Затова обменихме информация. Всеки от нас знаеше неща, които другият не знаеше.

— И сега вие сте единствените двама, които знаят всичко?