Стив Берри - Легендата за Линкълн

През 1852 г. бил избран неговият наследник. Томас Роудс. Той се върнал от първото си пътуване до тайната мина с 62 фунта злато. През следващите години били извършени още такива пътувания. През 1855 г. вождът Уакара починал, наследил го Арапийн, неговият син. По същото време Роудс също се разболял и вече не можел да пътува до планината всяка година.

Така Бригъм Йънг бил изправен пред един проблем. Той дори не бил сигурен, че новият вожд на племето юта ще признае дотогавашната уговорка. Ако се стигнело дотам, Йънг имал нужда от разрешението на Арапийн да позволи на Кейлъб Роудс, сина на Томас Роудс, да поеме снабдяването със злато. Било постигнато временно споразумение с едно допълнително условие — някой от местните жители да придружава Кейлъб при неговите пътувания до мината. След известно време Кейлъб спечелил доверието на Арапийн и той му разрешил да продължи да ходи сам. Наследникът на Арапийн сложил край на това споразумение, но Кейлъб Роудс продължил да посещава мината тайно от него. Дори поискал да получи право на собственост върху земята от Конгреса, но искането му било отхвърлено. Федералното правителство в крайна сметка дало концесията на други компании, които да проучват земята и да добиват злато. Геолозите пристигнали да проучат терена, но така и не открили легендарната златна мина на Роудс.

Бригъм Йънг знаел, че ако се разчуе за съществуването на това съкровище в Юта, ще се стигне до златна треска, по-голяма и от тази в Калифорния. А това било последното, което искал, защото светиите избягали на запад точно за да бъдат по-далеч от езичниците. Забранил всички разговори за златната мина. Всеки светия, който се занимавал със златотърсачество, щял да бъде отлъчен от Църквата.

— Златната мина на Роудс е една от нашите легенди — каза Сноу. — Благодарение на заповедта на Йънг за нея не се знае почти нищо. Само митове. Но не всичко е лъжа.

— Интересно, че го признавате — отбеляза Малоун.

— Досега тя беше просто една безвредна легенда. Но сега нещата се промениха.

Меко казано.

— Задачата на Бригъм Йънг не била лесна — продължи Сноу. — Трябвало да изгради както новата нация, така и религията. Неговите светии живеели на едно от най-суровите места, които можем да си представим. Парите на практика не съществували. Затова той направил каквото се налагало.

Малоун следеше маршрута. Люк излезе на междущатска магистрала 15 и потегли на север в посока Огдън. Освен това Малоун забеляза и очите на младия мъж, които не спираха да ги наблюдават в огледалото за обратно виждане.

Стефани продължаваше да мълчи.

— В свещената мина, която Уакара показал на Айзък Морли, имало пречистено злато — каза Сноу. — Най-вероятно пренесено на север от испанците, които го донесли от Мексико преди векове, за да го скрият. Кюлчета, монети, златни зрънца и прах. Племето юти ги открило, но за тях златото нямало стойност. Затова Уакара сключил сделката с Морли с мисълта, че така не само новодошлите, но и неговият собствен Бог ще бъдат доволни. Противно на това, което твърди легендата, всъщност Йънг, а не племенният вожд настоял само един човек да има достъп до мината. В продължение на десет години той се възползвал от тези запаси, като оставял златото бавно да влезе в нашата икономика. Сечали монети, плащали заплати с тях и купували стоки с тези заплати. Никой не се интересувал от първоизточника. Всички оценявали присъствието на златото в живота си. Не забравяйте, че сме били затворено общество. Златото просто обикаляло в кръг, никога не напускало нашите граници и винаги носело полза на човека, у когото попадало. Но после, през хиляда осемстотин петдесет и седма, когато надвиснала заплахата от война срещу Съединените щати, се появила и заплахата да изгубим това богатство. Затова Йънг наредил на всички да предадат златото си обратно. Всичко било претопено, натоварено на каруци и изпратено в Калифорния, за да бъде на сигурно място, докато заплахата не премине — или поне така се твърди.

Сноу бръкна в джоба си, извади нещо от там и го подаде на Малоун.

Беше златна монета. От едната й страна бяха изобразени две стиснати ръце, обградени от надпис с главни букви G S L C Р G и стойността на монетата — пет долара. От другата страна имаше изображение на всевиждащо око и надпис СВЕЩЕНО ПРЕД БОГА .

— Буквите означават „Greater Salt Lake City Pure Gold“ и надписът не е съвсем коректен, защото монетите не са били изсечени от „чисто злато“, а от сплав, която съдържа и сребро, и мед. Съдържанието на злато е около осемдесет процента. Това е една от монетите, изсечени от Бригъм Йънг и поставени в летописния камък, положен в основата на храма в Солт Лейк Сити. Отворихме го през деветдесет и трета. Всички монети бяха едни и същи — единствената разлика беше стойността им, от два и половина до двайсет долара. Това са така наречените „мормонски монети“.