Стив Берри - Легендата за Линкълн

Защо да се доверяват на този източник? Отговорът беше лесен. Роуан искаше да повярва. Както и Хосепе. И двамата бяха загубили всякаква обективност и бяха готови да поемат рискове, с които тези иначе предпазливи хора никога нямаше да се съгласят. Поведението им беше глупаво. Но каква беше тя в такъв случай? Лъжец? Измамник? Или нещо още по-лошо?

Беше ядосана на Котън. Беше го помолила да не се замесва, но той не й беше обърнал внимание. Чакаше я в засада в Де Мойн и сякаш знаеше всеки следващ ход, който ще предприеме тя. И как иначе? Те се познаваха. Обичаха се. Или поне така си мислеше доскоро. Разбира се, не биваше да забравя, че всичко това засягаше неговата страна, а не нейната. Заплахата за него беше много по-истинска и непосредствена. И това явно имаше значение — поне в неговите очи.

— Красиво място — отбеляза Хосепе.

Касиопея беше съгласна с него. Бистрият кристален въздух й напомняше за Залцбург със свежестта си. По далечните върхове се виждаше сняг, а на километри пред тях се простираше гористо плато, по което все още се виждаха белезите от минали горски пожари. Утринното слънце блестеше по повърхността на близкото езеро. Двамата данити бяха пътували с тях и не изпускаха от поглед своя работодател. Касиопея предполагаше, че и двамата бяха въоръжени. Както и Хосепе. Беше успяла да види кобура под сакото му.

Интересно, че не беше предложил оръжие и на нея.

Саласар за пръв път потегляше от Солт Лейк Сити към дивите места, които бяха прекосили първопроходците. Но ето че беше тук — сред дърветата и планините на Дезерет, през които бяха минали първите светии на път за обетованата земя. Първите заселници бяха съвсем различни от останалите емигранти, пътуващи на запад. Не бяха използвали професионални водачи, а предпочитаха да търсят собствения си път. Освен това подобряваха маршрута, за да бъде по-лек за следващата група. Бяха сплотени, движеха се като един, бяха култура, вяра, народ — модерни пилигрими, прогонени от домовете си с неразбиране и насилие, твърдо решени да открият своето спасение на тази земя.

На първата група трябвали две години, за да прекоси повече от две хиляди километра от Илинойс до долината на Голямото солено езеро. В крайна сметка през 1847 г. в долината пристигнали 1650 заселници. Първата година била трудна, а втората — още по-трудна. Пролетните посеви изглеждали обещаващи, но скоро ги нападнали цели орди скакалци — „по три-четири на листо“, както ги беше описал един светия — и започнали да унищожават реколтата. Заселниците се опитали да ги отблъснат с метли, пръчки, огън и вода. С всичко, с което разполагали. Включително и с молитви. На които в крайна сметка било отговорено с небесен знак. Чайки. Те се спуснали на ята и погълнали насекомите.

Чудото на чайките.

Някои твърдяха, че разказът е преувеличен. Други — че подобно нещо изобщо не се е случвало. Но Хосепе вярваше на всяка дума. И как иначе? Господ и пророците винаги осигуряваха всичко необходимо, тогава защо да е невъзможно в точния момент да се появи помощ? Чайката си оставаше символ на щата Юта и до днес. Хосепе не се съмняваше, че щеше да присъства на герба и на независимата държава Дезерет, която щеше да бъде създадена съвсем скоро. Усещаше се изпълнен с нови сили. Скоро всичко наоколо отново щеше да бъде тяхно.

— Специално място — обърна се той към Касиопея.

— Но тук няма нищо — възрази тя.

— Ще трябва да повървим. „Фалта Нада“ е съвсем наблизо.

Хосепе чу ръмженето на автомобилен двигател и когато се обърна, видя да ги доближава малко червено купе. Колата спря и от нея слезе старейшина Роуан, с джинси и туристически ботуши, готов за преход през гората. Двамата се поздравиха с ръкостискане.

— Радвам се да те видя, братко — каза Роуан. — Днес е велик ден, равен по важност на момента, в който тук са пристигнали първопроходците. Ако успеем, всичко ще се промени.

Той също беше изпълнен с енергия от предстоящите възможности.

После забеляза Касиопея.

— Коя е тя? — попита той.

Хосепе ги представи един на друг.

— Помощта й през изминалите няколко дни беше безценна. Именно тя успя да се сдобие с часовника, но после ни го откраднаха.

— Не си споменавал за нея — отбеляза Роуан.

— Знам. Беше въвлечена бързо и неочаквано.

Хосепе му обясни как двамата с Касиопея се познавали от деца, как преди били близки, след това се отдалечили един от друг, но сега се събрали отново. Роуан изглеждаше доволен от нейното повторно пробуждане за вярата и от факта, че семейството й беше от първите светии в Европа.