Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Те са от Битие — отговори единият от двамата. — Ние сме положили клетва да живеем според тях.

— В такъв случай извадете оръжията си и ги пуснете на земята.

Мъжете се подчиниха на нареждането на Сноу.

— Останете тук и чакайте.

Прозорецът се затвори с тихо жужене.

— Ще остана при тези бедни грешници, за да се молим за прошка — каза Сноу. — Вие тримата имате работа.

Люк улови вторачения поглед на Стефани — първия, който беше отправила към него. По-рано бяха говорили по телефона веднага след като двамата с Малоун бяха пристигнали в Юта. Стефани му беше казала какво се налага да направят и то изобщо не му хареса. А с този поглед го питаше дали си дава сметка, че и той, подобно на двамата данити отвън, е положил клетва за вярност.

Люк кимна.

— Ще се моля да успеете — каза Сноу.

Люк се обърна към пророка.

— Никого не можеш да излъжеш, старче. Ти си довел Роуан и Саласар тук, защото това проклето място е по средата на нищото. А сега искаш да отидем и да свършим мръсната работа вместо теб. Затова нека да не си говорим за праведни дела. В тази задача няма нищо свято.

— Извинявам се за грубите думи на моя агент — каза Стефани.

— Той е прав — отговори Сноу. — В тази задача няма нищо свято. Работата е мръсна и отвратителна. Цяла нощ съм се питал дали и Бригъм Йънг се е чувствал по същия начин, когато е заповядал да се приберат онези каруци и да се върне златото? Със сигурност е знаел, че ще загинат хора. Но не е имал друг избор. Както и аз.

Люк отвори вратата и излезе от колата.

Малоун и Стефани го последваха.

Когато видяха Малоун, двамата данити се наведоха да вземат оръжията си.

— Той е наш враг — каза единият от тях.

— Не, не е той — отговори пророкът. — Вашият враг е нещо много по-сложно.

Двамата не изглеждаха убедени.

— Няма да повтарям — каза Сноу. — Пуснете оръжията си и правете това, което ви казвам. Иначе ще платите цената на небето.

Двамата отново хвърлиха оръжията си. Сноу им направи знак да се отдалечат.

— Тръгвайте. Аз ще ви настигна.

Стефани тръгна първа по пътеката.

— Тя не бива да пострада — каза Малоун.

Стефани спря и се обърна към бившия си служител.

— Смяташ ли, че ще го направя?

— Зависи как ще се развият нещата.

— Имам нареждания да се уверя, че от тук няма да си тръгне нищо, което да застрашава бъдещето на Съединените американски щати.

— Добре. Върши си работата. Просто искам и двамата с колежанчето да сте наясно, още отсега, че тя не бива да пострада. Точка.

— Аз също имам работа, която трябва да свърша — каза Люк.

— Тогава я свърши. Но ако посегнеш на Касиопея, ще те убия.

Люк не обичаше да го заплашват. Никога не беше обичал заплахите. Но Стефани му беше наредила да не провокира Малоун. Щяха да се справят с Касиопея така, както се наложи. Стефани го беше предупредила, че Малоун ще е наясно със ситуацията — беше по-добре да го успокоят, отколкото да го предизвикват. Не бяха дошли, за да спечелят някаква битка, а цялата война.

Малоун говореше съвсем сериозно. Щеше да застреля колежанчето на място, ако Касиопея пострада. Беше разбрал колко сериозна е ситуацията от мълчанието на Стефани и знаеше, че след тази операция не бива да остават случайни свидетели. Стефани, Люк, самият той? Те бяха професионалисти. Бяха положили клетва. Нямаше никаква опасност да разкрият тайната на никого. Но Роуан, Саласар и Касиопея бяха съвсем друго нещо. Малоун хранеше голямо уважение към Стефани и дори беше в състояние да разбере нейната дилема — все пак заповедите си бяха заповеди, а не си спомняше залозите някога да са били толкова високи. Което не променяше нищо. Ако Касиопея не успееше да се погрижи както трябва за себе си, той щеше да го направи вместо нея.

Все пак тя го беше правила много пъти за него. Беше време да й върне услугата. Независимо дали тя го искаше, или не.

Стефани беше въоръжена, нещо необичайно за нея. В кобура под мишницата й, скрит под сакото, имаше берета. Малоун със сигурност я беше забелязал. Преди да си тръгне от Блеър Хаус, Дани Даниълс я беше дръпнал настрани, по-далече от Чарлс Сноу.

— Нямаме никакъв избор — каза той. — Никакъв.

— Винаги има избор.

— Този път не. Нали си даваш сметка, че в тази държава има адски много хора, които ще се отнесат съвсем сериозно към идеята за отцепване? И Бог ми е свидетел, че ние носим вина за това. В продължение на осем години се опитвам да управлявам, Стефани, и никак не е лесно. Всъщност може да се окаже, че направо е невъзможно, по дяволите. И ако някой щат има възможност да се отдели, аз ще ги разбера. Няма значение дали ще успеят този път. Самото съществуване на този документ е достатъчно, за да застраши бъдещето на тази страна. Ако документът съществува, нещата никога няма да бъдат същите като преди, а аз не мога да го допусна. Успяхме да направим така, че всичките ни проблеми да се озоват на едно и също място. Затова вие двамата с Люк трябва… да се справите с тях.