Стив Берри - Легендата за Линкълн

След десет минути изкачване по пътеката стигнаха до черна цепнатина в планинския склон. Метална табелка предупреждаваше туристите да не влизат в пещерата, защото е частна собственост. Входът към пещерата беше преграден с желязна решетка, заключена с катинар. Роуан я дръпна няколко пъти, за да я изпробва. Беше здрава. Тогава сенаторът направи знак на Хосепе, който извади пистолета си и стреля три пъти в катинара.

Стефани чу трите изстрела, които отекнаха в гората.

Малоун и Люк ускориха крачка и тя ги последва. Никога не се беше чувствала толкова далече от Котън. Нямаше друг избор. Нямаше представа какво ще прави, когато се изправи пред проблема. Импровизираше всичко в движение.

Но имаше една абсолютна величина. Тя беше съгласна с Дани Даниълс.

Съединените щати трябваше да оцелеят.

Саласар махна останките от катинара и отвори желязната решетка. На няколко крачки по-навътре имаше електрическо табло, от което излизаше дебел кабел и вървеше напред в тунела. Роуан мина покрай него и щракна ключа от едната страна на таблото.

Грейна светлина, която разсея мрака.

— Това е „Фалта Нада“ — каза Роуан.

Хосепе и Касиопея последваха старейшината в широкия тунел, който водеше към малка зала. Пред тях се извиваха и усукваха сталактити и сталагмити, които сякаш не се подчиняваха на гравитацията, деликатни и крехки като стъкло. Светлината се пречупваше в безброй цветове от кристалните призми. Беше невероятна гледка, изкусно осветена за подсилване на ефекта.

— Зашеметяващо е, нали? — попита Роуан.

Касиопея разглеждаше рисунките по скалата.

Саласар се присъедини към нея и видя странни товарни животни, подобни на лами, водени от човек с нещо като броня.

— Испанци — обясни Роуан, когато забеляза техния интерес. — Открили тази пещера, когато пристигнали тук от Мексико през шестнайсети век и се заели да търсят злато в планините.

Роуан пристъпи към една купчина от бели кварцови камъни и вдигна един от тях. По него се виждаха жълти жилки.

— Открити са тук, както и следи от кирки и лопати по стените. Испанците са били тук много преди да пристигнат светиите.

Роуан посочи един тунел.

— Има и още.

Роуан пропусна Саласар и Касиопея пред себе си, остави кварцовия камък и ги последва. Той не се издаде, когато Хосепе представи своята спътница, престори се, че не я познава, и в крайна сметка я прие.

Но всъщност знаеше всичко за Касиопея Вит.

— Тя работи за президента — каза Стефани Нел.

Беше му се обадила по телефона точно преди да излезе от къщи, за да потегли на север от Солт Лейк Сити с колата си.

— От известно време е при Саласар под прикритие. Едно време, в младостта си, двамата са били любовници, затова беше решено, че тя може да постигне по-голям успех с него. И наистина стана така. Но той не подозира нищо.

Роуан я слушаше със смес от тревога и гняв. Колко пъти се беше намесвало федералното правителство в делата на Църквата? Колко шпиони беше имало? Твърде много, за да ги преброи. Всички казваха, че подобни действия са останали в миналото. Колко много грешаха.

— Изпратена е от Даниълс. Той следи двама ви със Саласар вече повече от година. Вашият пророк Чарлс Сноу също работи с него.

Роуан вече знаеше за това.

— Съвсем скоро разбрах за Вит и Сноу.

— Защо ми го казваш сега?

— Защото искам да успееш. Ще бъде от полза и за мен. Затова реших да ти предам тази информация.

— Радвам се, че го стори. Но какво очакваш да направя с нея?

— Не ме интересува, по дяволите. Просто довърши онова, което си започнал, и продължавай да създаваш проблеми на президента.

В действителност Роуан все още не знаеше как да постъпи. Собственият му пророк беше негов враг? Собственият му президент беше срещу него? А сега и основният му съюзник беше успял да внедри шпионин сред тях? Роуан не беше сигурен какво ще бъде решението, но не се съмняваше, че след като истината излезе наяве, Хосепе ще знае какво да направи. Данитите бяха способни в това отношение. На него самия никога не беше съобщавано нищо, което дори косвено да му подскаже, че се е случило нещо непристойно или незаконно. Така че съвестта му беше чиста. Подробностите бяха оставени на Саласар. Трябваше да се признае, че винаги се беше справял с всичко. И точно това щеше да се случи и днес. Тук, във „Фалта Нада“. Името беше особено подходящо. Нищо не липсва.

Малоун се втурна нагоре по пътеката към мястото, откъдето се чуха трите изстрела, плътно следван от Люк. Зад завоя се показа огромна къща. Беше от дърво и камък, на три етажа, с големи прозорци и остри стрехи. Към небето се издигаха два каменни комина. От всички страни на къщата имаше дървета, зад нея беше планинският склон, а към главния вход водеше зелена морава.