Стив Берри - Легендата за Линкълн

Артефактите вече ги нямаше.

— Къде да го търсим? — попита Хосепе.

— Един момент — отговори Роуан. — Първо трябва да обсъдим нещо друго.

Сенаторът посочи с пръст към Касиопея.

— Тази жена е шпионин.

Саласар остана шокиран от твърдението на апостола.

— Шпионин? Грешиш.

— Греша ли? Запитай се, Хосепе — как се появи отново в живота ти тази жена? След толкова години, точно в този момент?

— Досега само ми е помагала.

— Така правят всички шпиони. Иначе как ще се внедрят? Вчера ти ме притисна да кажа откъде знам за това място. И аз най-сетне ти разкрих, че разполагам с източник на информация в правителството, приближен на нашите врагове. Този източник ми каза не само за това място, но и за тази жена, която работи за президента на Съединените щати.

— И вие му повярвахте? — намеси се Касиопея. — Естествено, че вашите врагове ще искат да предизвикат хаос в редиците ви. Какъв по-добър начин за това от фалшивата информация?

— А откъде моят източник знаеше как се казваш? — попита я Роуан. — Откъде изобщо знаеше за съществуването ти?

Саласар очакваше нейния отговор.

— Мога само да предполагам, че източникът е от разузнаването и е наясно с всичко, с което се занимава онзи човек, Малоун — каза Касиопея.

— Интересно, че споменаваш неговото име. Защото моят източник ми разкри, че не само познаваш Котън Малоун, но имаш и връзка с него.

— Вярно ли е? — настоя Саласар, като повиши тон.

Касиопея се почувства в капан. Стефани съзнателно я беше компрометирала, несъмнено за да я накаже, че беше прекъснала всякаква връзка с нея и беше откраднала часовника.

В гласа на Саласар ясно се долавяше гняв.

Пред нея имаше две възможности. Да излъже или да каже истината.

Саласар очакваше отговор, но не знаеше какво може да каже Касиопея. Фактът, че тя не отрече обвинението веднага, го накара да се замисли. Сърцето му биеше силно, дишането му се учести. Обзе го замайване.

И тогава се появи ангелът. Видението увисна във въздуха, недалече от статуята на Морони, но на лицето му я нямаше обичайната окуражителна усмивка.

„Може би сгрешихме за нея.“

Саласар не можеше да отговори, затова просто поклати глава — едва забележимо — в отказ да приеме това твърдение.

„Не се срамувай, Хосепе. Времето за преструвки свърши. Разкрий ме пред тях. Покажи им, че пророците са с теб.“

Той никога не беше казвал за ангела на никого.

— Какво гледаш? — попита го Роуан.

Хосепе не обърна внимание на старейшината и се съсредоточи върху видението.

„Защити ме.“

И прочете по лицето на ангела нещо, което не беше виждал преди. Тревога. Дясната му ръка се стрелна под сакото, за да извади пистолета.

Стефани бавно се беше изкачила по тунела, като следваше светлините и човешките гласове. Беше минала през една малка пещера, преди да стигне до друга, по-голяма, в която се промъкна незабелязано между осветените скални образувания. Чу разговора на Роуан, Саласар и Касиопея и стана свидетел на това как Саласар се разгневи от разкритието на Роуан.

— Хосепе — каза Роуан. — Аз казвам истината. Тази жена е шпионин. Тя не е по-различна от онези, които се обърнаха срещу нас през Тревожното време. Колко от нашите братя се озоваха в затвора заради шпионите? Аз съм твоят старейшина. Никога не съм те лъгал и сега също не те лъжа.

Саласар гледаше не към сенатора, а към статуята на пиедестала. Погледът му беше отнесен, а главата му беше вдигната към тавана на пещерата.

Странно. В дясната ръка на Саласар имаше пистолет.

Стефани посегна към собственото си оръжие. Не. Това само щеше да увеличи напрежението.

Имаше само един начин да се справи със ситуацията. Когато влезе в пещерата, все още не беше сигурна как трябва да постъпи, но сега пътят й беше ясен. Тя остави пистолета, излезе от скривалището си и извика:

— Той казва истината.

Тримата едновременно се обърнаха към нея.

— Аз съм неговият източник.

Роуан беше шокиран от появата на Стефани Нел. Тя нямаше работа тук. Той я проследи с поглед, докато бавно ги доближаваше. Оръжието на Саласар вече беше насочено към нея, а налудничавият поглед на испанеца изобщо не му харесваше.

— Коя си ти? — настоя да узнае Саласар.

— Стефани Нел. От Министерството на правосъдието на Съединените щати. Кажи му, Касиопея. Кажи му истината.

— Каква истина? — извика Саласар.

Нел не откъсваше поглед от Вит.

— Кажи му онова, което искаше да му кажеш.

— Роуан е прав — каза Касиопея. — Аз наистина съм шпионин.