Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Никой от вас да не мърда — нареди Хосепе на Роуан.

— Тук ли е все още пророкът? — попита тя.

— Той наблюдава всички ви, както наблюдава и мен.

— От колко време го виждаш?

— От много години. Но едва наскоро ми разкри истинската си същност. Винаги съм си мислел, че е Морони.

— Пророкът ли ти каза да убиеш моя агент? — попита Стефани.

Хосепе я погледна сурово.

— Каза ми да му предложа изкупление за греховете, за да се радва на вечно щастие. И точно това направих аз.

— Всички са те изиграли — каза му Стефани. — И Роуан, и Касиопея.

— И въпреки това съм тук и пистолетът е в мен.

Касиопея осъзна, че Стефани се опитва да провокира реакция от него и ако продължава да го притиска, ще успее.

— Хосепе, моля те да свалиш пистолета и да сложиш край. Всичко свърши.

— Свърши? Всичко току-що започна. Кажи й, старейшина Роуан. Кажи й за великата мечта, която ще се превърне в действителност.

— Да, сенаторе — каза Стефани. — Кажи ни за славния ден, който идва. Естествено, за да се случи това, ще ви трябва въпросният документ, подписан от отците основатели. Спомни ли си вече къде се намира?

— Ти ме измами — просъска Роуан. — През цялото време си ме лъгала.

— Напротив, през цялото време ти казвах истината. В часовника на Линкълн наистина беше гравирано „Фалта Нада“. Писмото на Мери Тод също беше истинско, както и бележките на Мадисън. Аз ти ги осигурих всичките. Между другото, ти сподели ли ги с твоята партньорка?

— Престани! — извика Касиопея.

— Наистина ли? — каза Стефани. — Искаш да спрем дотук? Защото със сигурност не искаше да спреш, когато замина за Австрия. Нито когато отиде в Айова. Разбира се, твоят бивш любовник не знаеше истината. Ти го лъжеше. Използваше го. За да изпълниш задачата, която ти възложих аз.

— Млъкни.

Стефани се обърна към Хосепе.

— Попитай твоя пророк — какво е наказанието за лъжата?

Саласар не искаше да слуша, но думите сами намираха път към съзнанието му. Касиопея си беше признала, че го е излъгала. А старейшина Роуан явно нямаше никаква представа защо са тук. Което го караше да си задава нови въпроси. Дали не го бяха измамили? Нел твърдеше, че насам идват още агенти. Може би трябваше да си тръгне и да повика двамата си помощници? Но не можеше да го направи от пещерата. А къде оставаха Касиопея, Нел и Роуан?

„Тя е права, Хосепе. Наказанието за лъжата е сурово. Налага се изкупление с кръв. И тримата са изгубени души, които се нуждаят от твоето благоволение. Убийството в името на вечното блаженство изобщо не е грях.“

Малоун беше чул достатъчно. Саласар беше луд — беше ясно. Но беше и въоръжен. Можеха да нахлуят със стрелба и всичко да приключи много бързо, но имаше риск от косвени жертви. А можеха да подходят и по-фино.

Малоун слушаше внимателно, докато Стефани се опитваше да провокира Саласар, като го объркваше с информацията за предателството на Касиопея и Роуан. Добре разбираше какво прави тя, но не беше съгласен да стои на заден план и да я оставя да рискува и себе си, и Касиопея.

— Трябва да влезем — прошепна той на Люк.

Младият мъж кимна. Малоун посочи оръжието си.

— Но не с тези.

Люк явно го разбра. Не беше глупав.

— Предполагам, че носиш два пистолета? — попита той.

Люк повдигна десния крачол на панталона си, за да открие малкия револвер на глезена си. Едно време и Малоун носеше такъв. Люк извади оръжието и му го подаде. Малоун го пъхна в колана на Люк, в основата на гръбнака му.

„Стой пред мен“, прошепна той.

Стефани знаеше, че тук няма нищо. Преди да си тръгне от Блеър Хаус, Дани Даниълс й беше казал още нещо: по времето на Линкълн документът наистина бил съхраняван тук, но вече не беше така. Чарлс Сноу беше казал всичко на президента и той беше предал информацията на нея. Стефани беше пропуснала да съобщи тези подробности на Роуан, защото искаше да го докара тук заедно със Саласар и Касиопея. И ако предполагаше правилно — а след двайсет години в разузнаването тя беше истински експерт в това — Котън и Люк вече също бяха някъде наблизо.

— Наказанието за лъжата наистина е сурово — каза Саласар. — Винаги е било така.

— Аз не лъжа — каза Стефани. — В действителност съм единствената тук, която казва истината. Сенатор Роуан все още не ти е казал къде се намира документът. Не може да го направи, защото не знае. Аз съм единствената, която знае. Идеята беше да те докарам тук, за да се справя с теб. И той участваше в плана.

— Да се справиш с мен? — попита Саласар.