Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Това ли иска твоят ангел?

— Подиграваш ли му се?

Касиопея реши да опита.

— Хосепе. Моля те. Остави тези хора и нека двамата с теб да си тръгнем.

— Ти също ме излъга. Използва ме. Ти си същата като тях.

— Изобщо не съм като тях.

Хосепе махна с пистолета си към Стефани.

— Казах ти да паднеш на колене.

Малоун си даде сметка, че ситуацията беше доста трудна. Саласар беше луд. Което не означаваше, че не може да бъде манипулиран. В интерес на истината, така задачата можеше да се окаже по-лесна. Той улови погледа на Стефани и леко кимна, за да й покаже, че е с нея.

Тя коленичи на сухия под на пещерата.

Люк стоеше пред него. Пистолетът беше на една ръка разстояние и никой друг освен Малоун не можеше да го види. Той потърси в паметта си нещо, което беше прочел в книгата в своята книжарница. Саласар очевидно живееше в миналото, така че Малоун щеше да използва миналото като оръжие.

— „Това е обетованата земя и мястото за града Цион“ — каза той. — „Така казва Бог, твоят Господ, ако приемеш тази мъдрост за истина.“

— Ти познаваш нашата доктрина?

— Чел съм я — отговори Малоун. — „Истина ви казвам, Бог е наредил Новият Йерусалим да бъде построен от светиите.“

— И ние наистина сме го построили. В Охайо. В Мисури. В Илинойс. И най-сетне в Солт Лейк Сити. Щом познаваш нашето учение, значи знаеш, че според пророк Джоузеф изкуплението на Цион може да се придобие само със сила.

— Каква сила? Ти нямаш сила.

— Имам този пистолет. И моят враг е на колене. Животът на всички останали тук зависи от мен.

— „Старейшини на Израел, нима не сте сключили завет с Бога, че никога няма да се предавате един друг? Завет, че никога няма да изречете дума срещу богопомазаните?“

Малоун продължаваше да цитира това, което беше прочел — изказване на един от първите старейшини на Църквата.

— Всеки светия полага тази клетва — отговори Саласар. — Трябва да се държим един за друг. Нашата сила е в нашето единство.

— И все пак ти си бил обграден от лъжци — намеси се Стефани.

Саласар се опитваше да се съсредоточи, но трябваше да мисли за твърде много неща. За щастие, ангелът беше останал с него, наблюдаваше го, пазеше мълчание и му даваше време да помисли. Беше ядосан на всички, включително и на Касиопея. Старейшина Роуан беше на земята, неподвижен, и почти със сигурност беше мъртъв.

„Проливането на човешка кръв е необходимо за изкупване на греха — каза ангелът. — Апостолът е допуснал грях. Но сега е с Небесния отец, щастлив, и един ден ще ти благодари. Измъчената му душа можеше да бъде спасена единствено като се пролее кръвта му.“

Саласар черпеше успокоение от тази мисъл. И въпреки това Роуан беше избран. Дали не беше сторил грях, като му беше въздал изкупление?

„Не се тревожи, ако в Цион има необясними неща. Ако искам да намеря най-добрите хора на света, трябва да ги потърся в Цион. Ако искам да намеря най-големия дявол, отново трябва да го търся там. Защото сред хората на Господа мога да намеря и най-големите грешници.“

Това със сигурност обясняваше предателството на Роуан.

„Какво да правя сега?“, попита той, като се обърна към видението.

Жената продължаваше да коленичи пред него.

„Тя трябва да получи изкупление.“

Саласар беше съгласен.

„Всички те трябва да получат изкупление.“

Включително и Касиопея?

„Тя — най-вече от всички. Тя те предаде на твоите врагове.“

— Саласар.

Гласът на Малоун го изтръгна от разговора с видението.

— Всичко свърши.

— Не, не е.

— Напротив, свърши — каза Касиопея.

Той завъртя пистолета си към нея.

— Не говори така. Никога не го казвай. Ти нямаш право да съдиш нито мен, нито някой друг.

— Ще ме застреляш ли? — попита тя.

„Ти трябва да й въздадеш изкупление.“

— Не мога! — извика той. — Не мога.

Стефани се тревожеше за Касиопея. Саласар вече не само виждаше неща, които не бяха там, но и разговаряше с тях. Нямаше как да се предположи какво ще направи в следващия момент. Стефани предполагаше, че Люк и Котън контролират ситуацията. Доброволно бяха хвърлили пистолетите си, което означаваше, че поне единият от двамата все още беше въоръжен. Тя беше забелязала как Котън не се откъсва от Люк, а винаги стои отляво и малко зад него, на една ръка разстояние.

Това със сигурност не беше неволно. А за щастие, в настоящето си състояние Саласар не беше способен да забележи каквото и да било.

Касиопея пристъпи към Хосепе. Той отново насочи пистолета си срещу нея. В очите му гореше гняв.