Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Спомни си, когато бяхме млади — каза му тихо тя. — Когато бяхме заедно. Когато ме обичаше.

— Всеки ден си спомням.

— Бяха невинни времена. Не можем да се върнем към тях, но можем да имаме нещо ново и различно. Остави пистолета. Откажи се.

— Пророкът ми заповядва да продължа борбата.

— Тук няма никакъв пророк.

— Как ми се иска да го видиш! Толкова е красив, окъпан в светлина, изпълнен с доброта. Той никога не ме е подвеждал.

— Хосепе, те няма да ти направят нищо лошо, ако не си въоръжен.

— Те не могат да ми направят нищо лошо.

Касиопея погледна Котън и по-младия мъж.

— Опасявам се, че могат. Просто чакат най-удобния момент да те убият.

В очите, които я наблюдаваха, не се виждаше и намек за страх. В погледите и на тримата тя виждаше единствено хладна пресметливост. Хосепе не можеше да се мери с тях. Те го знаеха. Той не.

— Моля те — каза тя. — Умолявам те. Никой от тях няма да застреля невъоръжен човек.

Хосепе изглеждаше объркан.

— Не разбираш ли? — попита го тя. — Те са дошли, за да те убият. От тук нямаше как да си тръгнете живи нито ти, нито Роуан.

— Откъде знаеш?

— Знае го, защото нейната задача беше да те доведе тук — отговори Стефани.

Люк неволно се сви от думите на Стефани. Тя беше на колене, без оръжие, но въпреки това беше в атака. Трябваше да й го признае. Уважението му към неговата шефка нарастваше с всяка минута.

— Тя просто се опитва да те предизвика — каза Касиопея. — Но не може да го направи, ако оставиш оръжието и се предадеш.

— Ти вече нямаш власт над мен.

— Хосепе, трябва да ме чуеш. Тези хора знаят какво правят. Ти не контролираш тази ситуация.

— На мен не ми изглеждат като някакъв проблем — отговори Саласар. — Лесно мога да ги убия.

— Направи го тогава — каза Люк.

— А може просто да те прострелям в коленете и да те оставя да живееш като инвалид. Точно това заслужаваш. Смъртта може би е твърде леко наказание за всички вас.

— Това включва ли и мен? — попита Касиопея.

— Твоите помисли са нечисти. Мотивите ти са лукави. Ти ме измами преди много години и отново го направи преди няколко дни. Така че, да, това включва и теб.

Малоун прецени разстоянието между дясната си ръка и револвера, пъхнат под колана на Люк. Петдесет сантиметра. Най-много. Дръжката беше обърната на другата страна, така че лесно можеше да я хване. Трябваше да го направи бързо и внимателно, без да се издаде пред Саласар. Касиопея беше разтълкувала намеренията им както трябва. За щастие, Саласар беше толкова объркан, че не знаеше точно на кого да вярва.

— Хосепе — каза Касиопея. — Искам да оставиш пистолета и да дойдеш с мен. Двамата с теб можем да се справим.

— Как?

— Не знам. Ще го измислим. Не влошавай нещата. Няма как да избягаш от тук.

Саласар се разсмя.

— Подценяваш ме. Двамата ми помощници чакат отвън. Днес няма да видим повече правителствени агенти. Предполагам, че ако наистина имаше още, вече щяха да са тук.

Саласар насочи пистолета си към Стефани. Касиопея пристъпи между тях двамата, като го предизвикваше да стреля. Малоун протегна ръка напред.

— Няма да ти позволя да го направиш — каза Касиопея. — Ако искаш да я убиеш, ще трябва да стреляш през мен.

— Аз не изпитвам нищо към теб — каза й Саласар. — Вече не.

Саласар полагаше огромни усилия, за да запази самообладание.

„Тя не бива да очаква повече милост от теб, отколкото вълкът или кучето, които овчарят хваща да убиват овцете му. Наш дълг е да премахнем всичко нечисто от нас. Нека Небесният отец да реши какво да прави с тях.“

Ангелът го гледаше сурово.

„Когато човек се моли за нещо, би трябвало да е готов да го извърши сам.“

Истина беше.

„Убий ги всичките. Започни с лукавата изкусителка.“

Пръстът на Малоун се сви около спусъка. Усещаше, че Люк е също толкова напрегнат. Касиопея беше разсеяла вниманието на Саласар достатъчно, за да не ги забележи.

— Ако се извърнеш и погазиш Божиите заповеди — каза Саласар на Касиопея, — и нарушиш своя свещен и тържествен завет; и се превърнеш в предател на народа на Господ, не заслужаваш ли смърт?

— Не можеш да…

— Ти си извършила грях, който не може да бъде простен на този свят.

Гласът на Саласар стана по-силен.

— Нека се въздигне дим към Господа, който да Го извести за изкуплението на твоите грехове.

Малоун чу вълшебната думичка.

„Изкупление.“

Все още не беше измъкнал револвера от колана на Люк.

— Престани — каза Касиопея. — Престани веднага.