Стив Берри - Легендата за Линкълн

Саласар знаеше, че всичко чуто е истина.

„Моят план беше да поставя основите на земно царство, което да не се подчинява на законите на нито едно правителство. Трябваше да си създадем наши собствени закони и да имаме наши собствени служители, които да ги прилагат. Когато бяха обявявани нашите закони, всички трябваше да им се подчиняват без възражения.“

Такава беше и неговата мечта.

— Братко Саласар — каза Роуан. — Погледни ме.

Той се обърна.

— Там няма нищо. Джоузеф Смит е мъртъв. Той не ти дава напътствия.

„Това е богохулство. Той ме обижда. Аз съм неговият пророк. Накарай го да ми се подчинява.“

Люк беше готов за действие. По нервите му сякаш течеше електрически ток. Саласар беше способен на всичко и той трябваше да е в състояние да му отговори. Усещаше револвера, притиснат към гръбнака му. Малоун стоеше точно зад него, отляво, така че лесно да може да вземе оръжието с дясната си ръка. Но не и докато Саласар не откъсваше поглед от тях. Имаха нужда от нещо, което да го разсее — за предпочитане такова, което не включваше някой да бъде застрелян.

— Братко Саласар — каза Роуан. — Ще се моля на Небесния отец за твоята душа, защото си изгубил пътя.

— Ако го е направил, то е заради теб — каза Стефани. — Кажи ми, Саласар, кой те насърчи да събереш данитите? Кой те насочваше на всяка крачка? Кой ти даваше всички нареждания? И кой се подчиняваше? А сега се запитай — с теб или против теб е този човек, този сенатор от Съединените щати?

Саласар явно беше объркан от думите й.

— Кое от двете е вярно? — обърна се той към Роуан. — С мен ли си? Или против мен?

Саласар очакваше отговора на своя въпрос. Както и ангелът, който не откъсваше строгия си поглед от старейшина Роуан.

— Аз не съм насърчавал или оправдавал убийство — каза Роуан. — Никога не съм го правил.

„Ние не сме убили никого — каза ангелът. — Ние спасихме онези грешници от студа и мрака. Това е добро, справедливо и правилно. Той е против нас, Хосепе. Жената казва истината.“

— Аз не съм извършил убийство. Аз въздадох изкупление на грешниците. Такива са нашите закони.

— Не — каза Роуан. — Не са такива. Никой и нищо в нашата Църква не оправдава такава жестокост. Онова, което си направил, е грешно от всяка гледна точка.

Саласар остана огорчен от думите му.

— Ние имахме една велика мечта — продължи Роуан. — За нов Цион. Точно както искаше пророк Джоузеф. И все още можем да я постигнем. Но ти с твоята глупост застраши всичко.

— Къде е документът? — настоя Саласар.

— Мислех, че е тук. Но съм сгрешил.

„И сега възнамерява да те остави сам с враговете.“

Роуан се обърна и се отдалечи. Другите останаха неподвижни, без да откъсват поглед от него. Саласар продължаваше да държи показалеца си на спусъка. Погледът на Касиопея беше умоляващ.

„Направи го.“

Не мога.

„Значи не си по-добър от него. И ти ме предаде.“

Саласар не можеше да понесе тези думи. Ангелът беше с него толкова отдавна и никога не го предаде, а го доведе точно до този миг, в който трябваше да реши кое беше по-важно. Настоящият миг или вечността?

Саласар винаги беше смятал, че изборът е ясен. Повече от всичко друго той беше верен на пророците. Така че насочи пистолета и стреля.

Роуан чу изстрела, а след това усети как куршумът се забива отзад в дясното му рамо. Отначало се почувства така, сякаш някой го е блъснал с всичка сила. Едва след това от мястото на сблъсъка експлодира пронизваща болка, каквато не беше изпитвал никога преди. Той се олюля в продължение на няколко крачки, после се обърна. Болката изпиваше силите му и го изпълваше с ужас.

Саласар продължаваше да държи пистолета си насочен към него. Роуан отвори уста, за да възрази, да попита защо, да оспори смисъла на това толкова ирационално действие, но в този миг го помете втори изстрел. И светът за него свърши.

Стефани видя как сенатор Тадеъс Роуан умря. Никой не помръдна — нито тя, нито Люк, Котън или Касиопея. Всички останаха неподвижни, докато Саласар сложи край на проблема.

Единият беше готов. Оставаха още двама.

Касиопея се сви, когато Хосепе уби човек пред очите й. Първата й реакция беше отвращение, втората — гняв.

— Ти си виновна! — изкрещя тя на Стефани. — Ти го накара!

— Този човек е убиец. И по-лошо, той е убиец и луд. Той наистина вярва, че прави добро.

— Аз съм воин на Господа. Слуга на пророците — извика Саласар, който вече беше насочил пистолета си към Стефани. — На колене!