Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Ти не си по-различна от Юда, който е измамил и предал Исус Христос!

Саласар вече крещеше. Събираше кураж.

— Изобщо не си по-различна! Пророците казват, че трябва да понесем да изкормят червата ни, преди да нарушим завета, който сме сключили с Господа! Юда е бил като сол, която е изгубила ценните си свойства, годна само да бъде захвърлена и стъпкана под краката на човеците!

Малоун измъкна пистолета.

— Едно — прошепна той на Люк, без да помръдва устни.

— Аз те обичам, Хосепе!

Думите на Касиопея го пронизаха в сърцето. Дали бяха истина, или просто искаше да го спре?

— Ти не си достойна за любов! — изкрещя в отговор Саласар. — На теб не може да се вярва!

— Моля те!

По лицето й се стичаха сълзи.

— Моля те, Хосепе.

Вниманието на испанеца беше приковано изцяло върху нея. Стефани все още беше на колене, с изправени рамене и вдигната глава, без да откъсва поглед от сцената пред себе си. Пистолетът беше насочен към гърдите на Касиопея. Малоун никак не беше доволен, че го бяха поставили в това положение. Нали Стефани беше дошла, за да сложи край на този проблем? А задачата се беше паднала на него.

— Две — прошепна той.

Саласар се стегна.

„Ако езичниците настояват да видят чудеса, ние можем да ги извършим — каза ангелът. — Наричат те дявол. Това не е обида. Сред нас, светиите, са най-злите дяволи на тази земя. Не можем да се сдобием с онова, което ни се полага по право, ако ги нямаше тези дяволи. Не можем да преуспеем, нито да постигнем Царството Божие, ако ги нямаше. Винаги ще се нуждаем от онези, които събарят оградите ни, крадат сламата от копата на съседа или реколтата от полето. Те винаги са изпълнявали своята роля. Както и ти.“

Саласар не беше съгласен да го наричат дявол, но разбираше какво му казва видението. Трудните задачи винаги бяха изисквали твърда ръка. Той гледаше как сълзите на Касиопея текат все по-силно. Никога не я беше виждал да плаче и това го объркваше. И онези думи.

„Аз те обичам.“

Те го накараха да спре.

„Небесният отец ще се смили над душите на всички тях.“

Това му харесваше.

„Ние ще наследим земята, защото принадлежи на Исус Христос, а Той принадлежи на нас, както ние на Него. Ние всички сме едно и ще вземем царството и ще го притежаваме под небето за всички времена. А всички крале и императори и президенти да намерят спасение, ако могат.“

— Това е така — каза той на видението.

„Народите ще се прекланят пред нашето царство и самият ад няма да може да го спре. Изпълни дълга си. Направи го. Сега.“

— Три.

Малоун насочи оръжието в мига, в който Люк се хвърли на земята. Саласар реагира, като завъртя пистолета си към него.

— Не! — изкрещя Касиопея.

— Пусни пистолета! — извика Малоун. — Не ме карай да го правя!

Ръката на Саласар не спря движението си. Черната точка на дулото продължаваше да се обръща към него.

Нямаше друг избор. Малоун стреля. Куршумът се заби в гърдите на Саласар и го блъсна назад. Саласар успя да запази равновесие и не се поколеба, а отново вдигна оръжието си.

Малоун стреля втори път. В главата. Куршумът проби чиста алена дупка отпред и експлодира отзад, като пръсна кръв и мозък по скалите.

Саласар потърси ангела с поглед. Видението беше изчезнало.

Продължаваше да държи пистолета, но сякаш нито една част от тялото му не работеше. Той се поколеба още миг, после мускулите му започнаха да отказват един по един.

Обгърна го мрак. Светът примигна и изчезна. Последното нещо, което видя, беше лицето на Касиопея. А последната му мисъл беше желанието нещата между тях да се бяха развили по друг начин.

Касиопея се втурна към Хосепе. Беше паднал на земята. Нямаше никакво съмнение, че е мъртъв. Котън го беше застрелял два пъти — веднъж в гърдите и веднъж в главата. Точно както си знаеше, че ще стане.

Стефани се изправи.

Очите на Касиопея бяха изпълнени с презрение, когато се обърна към Котън.

— Доволен ли си сега?

— Дадох му шанс да спре.

— Не беше кой знае какъв шанс.

— Той щеше да те застреля.

— Не, нямаше. Трябваше да ме оставите да се оправя с него.

— Това беше невъзможно — каза Стефани.

— Вие сте убийци.

— Не, не сме — каза Стефани, като повиши тон.

— Повтаряй си го, колкото си искаш. Може би ще се почувстваш по-добре. Но изобщо не сте различни от него, по дяволите.

Вашингтон, окръг Колумбия

Понеделник, 13 октомври, 16:50 ч.

Стефани следваше Дани Даниълс по стъпалата, които се изкачваха от вътрешната страна към върха на паметника на Джордж Вашингтон. Президентът беше дошъл пеша от Белия дом в хладното утро. Тя го чакаше навън, пред долния вход. Беше й се обадил вчера, докато се връщаше със самолета от Юта, за да й каже да дойде тук.