Стив Берри - Легендата за Линкълн

Лицето на Саласар изразяваше дълбоко недоумение.

— Не може да бъде. Отказвам да повярвам.

— Истина е — продължи Вит. — Тази жена ме помоли да се свържа с теб от името на американското правителство и аз го направих. Но останах вярна на себе си. — Тя помълча, преди да продължи: — Запомнила съм те като добър, мил, кротък човек. Тези спомени са ми скъпи и ценни. Какво се е случило, Хосепе? Какво е променило душата ти?

Саласар не отговори. Вместо това вниманието му сякаш отново се насочи към статуята и устните му се раздвижиха, но от устата му не излезе нито звук.

— Какво виждаш? — попита го Вит.

— Братко Саласар — обади се Роуан.

— Пророк Джоузеф е тук, с нас. Той идва при мен от известно време насам — каза Саласар и насочи пистолета си към Вит. — И той също беше заблуден от теб.

— Тя не е единствената, която те е заблудила — каза Нел и посочи към Роуан. — Сенаторът също е шпионин.

Люк щеше да удържи обещанието си към Малоун. Наистина щеше да му пази гърба. Стефани беше подвела и двамата, а сега самата тя беше загазила сериозно. Трябваше да действат в екип. Без скандали и спорове. Когато бяха в Де Мойн, Малоун беше разчел намеренията на Касиопея Вит перфектно и винаги беше на една крачка пред нея. Освен това познаваше Стефани по-добре от Люк. За съжаление, в момента бяха поне на две крачки зад всички останали.

Бяха се изкачили по гористия склон. Влязоха в тунела и бързо огледаха първата осветена пещера, после продължиха тичешком по следващия тунел. Всичко наоколо беше сюрреалистично — каменните образувания бяха като скулптури, а светлините се виеха по скалата като бои по платно.

Малоун вдигна ръка и направи знак да спрат. От края на тунела се чуваха гласове. Те пропълзяха по-близо и видяха Вит, Роуан и Саласар — последният държеше пистолет, насочен право към Стефани, която стоеше на шест метра от испанеца с вдигнати ръце.

Първият импулс на Люк беше да нахлуят в залата. Те имаха два пистолета, а Саласар само един. Малоун сякаш прочете мислите му и поклати глава.

Малоун изобщо не беше очарован от това, което виждаше пред себе си.

Или Стефани беше разкрита, или се беше разкрила сама. Той заложи на второто, особено след като забеляза нейната берета на пода на пещерата, до един голям камък, където не се виждаше отстрани. Значи тя нарочно беше заблудила него и Люк, за да спечели достатъчно време за себе си да стигне до тук. Би трябвало да е предположила, че те ще тръгнат обратно към Чарлс Сноу, от когото щяха да научат за пещерата — и междувременно щяха да загубят петнайсет или двайсет минути, които тя да използва. За щастие, те бяха съкратили това време наполовина и вече бяха тук.

Мисли. Нямаш право на грешка.

Стефани стоеше с ръце във въздуха, обърната срещу Саласар. Не изпитваше страх, въпреки че трябваше. Дани Даниълс й беше казал, че ако случайно се появи трета страна и предизвика инцидент, на какво основание трябваше да се намесват те? Но освен това тя разбираше и какво не беше казал президентът на Съединените щати. „А ако ти успееш да предизвикаш този инцидент, още по-добре.“

— Какво искаш да кажеш с това, че старейшина Роуан е шпионин? — попита Саласар.

— Той е дългогодишен член на американския Сенат. Положил е клетва да защитава законите и Конституцията на тази държава. Роуан е един от най-влиятелните хора във Вашингтон.

— Освен това съм светия от последните дни — каза Роуан. — А това е дълг, който приемам дори по-сериозно от клетвата си към тази страна.

Стефани трябваше да действа внимателно. Най-важно беше да прецени точния момент.

— Онова, което сенаторът каза за Касиопея, е вярно. Когато научих за снимката на вас двамата, която все още си пазиш, реших, че може би продължаваш да изпитваш чувства към нея. Помолих Касиопея да се свърже с теб и тя се съгласи.

— Вярно ли е? — попита Саласар.

Касиопея кимна.

— Казаха ми, че си замесен в нещо незаконно. Дори убийство. Исках да ти помогна да изчистиш името си.

— Убийство? — попита Роуан.

Стефани отговори:

— Той уби човек в Мичиган, за да се сдобие с един мормонски дневник. А след това уби и един от моите агенти.

Сенаторът изглеждаше искрено шокиран от тази информация.

— Хосепе — каза Роуан. — Моля те, кажи ми, че тя лъже.

Саласар се обърна към ангела, за да получи напътствия.

„Те не знаят срещу какво сме изправени. Ние пазим светиите и всичко, което им е скъпо. Старейшина Роуан поиска от нас да се справим. Не бива да се оплаква от методите ни.“