Стив Берри - Легендата за Линкълн

Какво беше това? Помилване? Втори шанс?

— Съгласен ли си, сенаторе?

Роуан нямаше друг избор.

— Съгласен съм. Утре ще получиш официално писмо. Моята комисия ще заяви, че не се нуждае от нищо повече от теб.

— Точно така. Искам писмото да бъде изготвено и подписано до един час, а аз да получа оригинала.

— Готово. Сега е твой ред.

— Отвори си електронната поща. Изпращам ти няколко снимки заедно с адреса, на който да изпратиш писмото. Ако не го получа до един час, твоята малка операция рязко ще приключи. Ясна ли съм?

— Напълно.

— Довиждане, сенаторе.

Той докосна екрана на смартфона си и отвори електронната си поща. Заредиха се две снимки. Първата показваше един отворен джобен часовник. Втората беше близък план на задното капаче на часовника, където от вътрешната страна в среброто бяха гравирани две думи.

Falta Nada.

„Фалта Нада“. Нищо не липсва.

Роуан си спомни картата, която беше нарисувал Линкълн в „Книгата на Мормон“ — в нея бяха обозначени всички места, с изключение на едно.

И точно това беше информацията, която му трябваше, за да я допълни.

Роуан се усмихна, вдигна очи към Небесния отец и прошепна:

— Благодаря ти.

Молитвите му бяха чути. Само преди секунди беше в задънена улица, от която буквално нямаше изход, но сега отново беше на ход. А още по-хубавото беше, че вече нямаше нужда нито от Чарлс Сноу, нито от Стефани Нел, Дани Даниълс, Бригъм Йънг или от картата, която беше оставил Линкълн. Защото вече знаеше съвсем точно къде го очакваше наградата му.

22:00 ч.

Стефани излезе от хотел „Ориентал Мандарин“ и взе такси до Белия дом. Беше направила точно това, което Дани Даниълс беше поискал от нея — беше предала на Роуан цялата информация, свързана с часовника. Като допълнително доказателство за достоверността на действията си беше изпратила и снимка на отворения механизъм. Роуан, трябваше да му се признае, веднага беше подписал писмото от името на комисията и го беше изпратил в хотела, както беше настояла Стефани. Към този момент и Саласар, и Касиопея би трябвало да знаят това, което знаеше Роуан. Стефани разбираше идеята на президента, но не й харесваше онова, което се подразбираше от нея. След почти двайсет години в разузнаването тя веднага можеше да разпознае кога играта отива към своя край.

Таксито я остави недалече от Блеър Хаус и тя продължи пеша. Агентите на тайните служби я пуснаха да влезе и я отведоха в една стая с жълти стени и портрет на Ейбрахам Линкълн. Очакваха я Даниълс и Чарлс Р. Сноу, седемнайсетият пророк на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Дани вече й беше казал по телефона какво се беше случило тук с Роуан преди няколко часа.

И двамата изглеждаха развълнувани.

— На двайсети декември хиляда осемстотин и шейсета, само два месеца след избирането на Ейбрахам Линкълн за президент, Южна Каролина се отцепила от Съединените щати — каза Даниълс. — Това е първият щат, който го е направил. През следващите шейсет дни примерът на Южна Каролина бил последван от Мисисипи, Алабама, Джорджия, Луизиана и Тексас. А след това, на дванайсети април хиляда осемстотин шейсет и първа, бил атакуван Форт Съмтър. Пет дни по-късно Вирджиния, Арканзас, Тенеси и Северна Каролина също напуснали съюза.

Стефани слушаше гласа на президента, който отново беше станал тих и монотонен, както вчера.

— Точно тук, в тази стая — продължи президентът, — няколко дни след атаката срещу Форт Съмтър се срещнали Франсис Престън Блеър и Робърт Е. Лий. Линкълн искал Лий да застане начело на армията на северните щати и накарал Блеър да го попита от името на президента. Но той, естествено, отказал. „Как мога да вдигна меч срещу Вирджиния, моя роден щат?“

— Войната поставила на изпитанието лоялността на всички — каза Сноу. — Светиите също трябвало да направят своя избор. Макар че сме били далече, в долината на Голямото солено езеро, войната намерила пътя към нас.

— Линкълн ви е вярвал достатъчно, за да ви изпрати този документ.

— Не съм сигурен, че го е направил, защото ни е вярвал. Налагало се да накара Бригъм Йънг да замълчи. Искал да се подсигури, че западните щати няма да се обърнат срещу Севера. Знаел, че Йънг никога няма да повярва на честната му дума, и затова изпратил нещо достатъчно ценно, за да демонстрира колко сериозни са намеренията му.

— Но Йънг е можел да го даде на южните щати — каза Стефани. — И с това да сложи край на всичко. От всичко, което съм чела по този въпрос, съм останала с впечатление, че по онова време мормоните ненавиждали федералното правителство.