Стив Берри - Легендата за Линкълн

Роуан гледаше втренчено Чарлс Сноу и Дани Даниълс.

Беше изслушал внимателно разказа за случилото се преди повече от четири десетилетия.

— Аз бях там — каза Сноу. — Седях на онази маса. Сравнително отскоро бях апостол, но видях с очите си как Джоузеф Фийлдинг Смит се изправи срещу Ричард Никсън. И тогава за пръв път разбрах за съществуването на нашата голяма тайна.

— А останалите знаеха ли?

Сноу кимна.

— Някои от старшите апостоли бяха наясно със съществуването й.

— Чарлс — каза Роуан. — Ти ме изпрати да го открия. Ти ми нареди да го издирвам.

— Не, Тадеъс. Аз ти показах скритото в летописния камък единствено за да ти дам възможност сам да се погубиш. Двамата с президента Даниълс планираме това от много месеци насам.

Роуан не можеше да повярва на ушите си. Значи самият пророк беше шпионин? Предател? Който поставя интересите на езичниците над тези на светиите?

— Джоузеф Фийлдинг Смит — продължи Сноу — е бил светла личност. Служил на тази Църква в продължение на три четвърти от двайсети век. След като Никсън си тръгна в онзи ден, ние всички научихме част от онова, което се е случило през хиляда осемстотин шейсет и трета година. Едва след като самият аз станах пророк, разбрах цялата истина. Оттогава насам всеки пророк е предавал информацията на своя наследник. Но това задължение свършва в този момент, защото аз няма да ти кажа нищо.

— Можем да го направим, Чарлс — каза Роуан. — Можем да напуснем тази проклета страна с всичките й закони, правила, данъци и проблеми. Вече нямаме нужда от нея. Направили сме социологически проучвания. Хората твърдо ще гласуват за отцепването. Жителите на Юта ще подкрепят подобно решение.

— Давате ли си сметка какво ще стане, ако наистина го направите? — попита го Даниълс. — Съединените щати са световна сила.

— И това ще се промени, ако изгубите Юта? — попита Роуан. — Абсурд.

— За съжаление, Юта няма да е единственият щат. Такъв е планът. Ще го последват и други. Вие сте прави, проблемите ни са сериозни. Хората са готови да се отделят. Представят си, че има нещо по-добро. Но аз съм тук, за да ви кажа, че няма. Въпреки всичките й недостатъци това е най-добрата проклета политическа система, измислена от човека. Тя върши работа. Но само ако е съюз от петдесет щата. Не мога да ви позволя да го унищожите.

— Дори ако отците основатели са го позволили?

Сноу въздъхна.

— Тадеъс, нашите основатели са позволили много неща. Някои от тях са били мъдри, други — не съвсем. Наш дълг, наша отговорност е да не обръщаме внимание на лошото, а да се съсредоточим върху доброто. Времената се промениха. Онова, което може да е вършило работа през хиляда седемстотин осемдесет и седма година, вече не работи днес.

— Ние нямаме право да вземаме това решение — възрази Роуан, като повиши тон. — Хората трябва да го направят. Те имат право да знаят всичко.

— Ако наистина е така, защо се налага да засекретяваме информация? — каза Даниълс. — Защо се срещаме тайно, за да вземаме решения за националната сигурност? Защото е наша отговорност, като представители на народа, да вземаме интелигентни решения. Хората ни избират и ни оказват доверие, че ще се справим. И на всеки няколко години имат възможност да ни кажат доколко успяваме. Сенаторе, ние ви умоляваме да прекратите това — и вашият президент, и вашият пророк ви молят да спрете.

Първата мисъл на Роуан беше какво се случва в щата Айова. Дали часовникът на Линкълн наистина съдържаше последното парче от мозайката? Освен това се запита и за Стефани Нел и нейното съучастие. Тя му беше дала жизненоважна информация. Но какво беше казал Сноу току-що за собственото си съдействие?

„Възможност сам да се погубиш с него.“

— Ти си изпратил Стефани Нел при мен, нали? — обърна се той към Даниълс.

— Никого не съм изпращал. Тя е крадец и предател. Първо ще я уволня, а после ще я вкарам в затвора. И точно натам си се запътил и ти самият, ако не спреш.

Роуан се обърна към Сноу.

— Ние имаме право да живеем свободно, както желаем, в съгласие със заветите на пророците. Заслужили сме си го. Нашите основатели са ни го завещали.

— Ние сме свободни, Тадеъс.

— Как можеш да го кажеш? Наш дълг е да изпълним Пророчеството за Белия кон.

— То е просто фантазия. Винаги е било фантазия.

— Не, не е. Наредено ни е да „защитаваме Конституцията на Съединените щати, както ни е дадена по Божие вдъхновение“. Това означава в нейната цялост. И точно това правя аз. Самите отци основатели са казали, че всеки щат може да напусне съюза, ако пожелае. Аз съм готов да проверя дали Юта не иска точно това.