Стив Берри - Легендата за Линкълн

Смит посочи президента със съсухрения си пръст.

— Нямате никаква представа какво пише вътре, нали?

— Знам, че е донесло само главоболия на Линкълн. Знам, че е имал сериозна причина да се отърве от него. Знам, че в изпълнение на своята част от сделката Бригъм Йънг е казал на Линкълн къде се намира една мина, която хората са търсели отдавна. Място, където може би е скрита голяма част от вашето злато, изгубено по време на Мормонската война, когато са изчезнали двайсет и две каруци.

— Нищо не е било изгубено — каза единият от апостолите. — Дори една унция злато. Цялото количество е инвестирано обратно в нашата икономика, след като заплахата от федералното правителство е преминала. Пророк Йънг се е уверил, че ще стане така. По този въпрос няма никаква тайна.

— Интересно, че твърдите това — отговори Никсън. — Защото аз проучих този въпрос. Бригъм Йънг е изпратил златото в Калифорния. Но според вашите собствени писмени свидетелства каруците са били нападнати, пазачите им са били убити, а златото е откраднато и изгубено. Нима казвате, че вашият пророк има нещо общо с тази кражба?

— Не казваме нищо — отговори друг от апостолите. — Нищо друго освен факта, че златото не е било изгубено.

— Нима Пророчеството за Белия кон не означава нищо за вас? Не трябваше ли вие да сте спасителите на нашата Конституция?

Няколко от апостолите се засмяха.

— Това е мит — отговори един от тях. — Легенда, съчинена от първите водачи на Църквата, за да подсилят нашата нова религия. Неправилно разбрани слухове, които са се разпространили. Всяка религия изобилства с подобни истории. Но пророчеството не е действително. Ние отдавна се отрекохме от твърденията в него.

Никсън се усмихна широко.

— Господа, аз съм играл много покер и съм сядал срещу най-добрите. Няма да се заблудя от този блъф. Бригъм Йънг е сключил сделка с Ейбрахам Линкълн. Прави чест и на двете страни, че са спазили нейните условия. Чел съм едно писмо, оцеляло от времето на Линкълн. Съобщение, написано лично от Джеймс Бюканън и изпратено до Линкълн, което му дава достъп до един определен документ. Други свидетелства, които съм виждал, показват, че в крайна сметка този документ е бил изпратен тук, като гаранция от страна на Линкълн. Заради внезапната му ненавременна смърт този документ все още е при вас.

— Нека да поговорим хипотетично — каза Смит. — Ако наистина има такъв документ и вие го получите обратно, какво ще правите с него?

— Зависи какво пише вътре. Предполагам, че става дума за основателите на държавата и това, което са направили или не са направили във Филаделфия.

— За нас Конституцията е величествен паметник, основан на Божията мъдрост — заяви пророкът. — Тя е небесно знаме. За онези, които са благословени със свободата, тя е като прохладната сянка и освежителния ручей на една висока планина насред жадна и изтощена земя.

— Прекрасни сравнения — каза Никсън. — Но все още не сте отговорили на въпроса ми.

Смит се обърна към апостолите около масата.

— Ето ви пример за онова, срещу което сме изправени от самото начало. Арогантността на федералното правителство, което е дошло тук, в нашия дом, и настоява да се подчиняваме на нарежданията му.

Няколко от апостолите закимаха в знак на съгласие.

— Уважих тази молба за лична среща, защото се надявах, че този президент ще бъде по-различен. — Смит прикова поглед в Джордж Ромни и Дейвид Кенеди. — Двама от нашите собствени събратя работят за тази администрация и ние го приехме за добър знак.

Пророкът спря, сякаш да събере сили. Смит беше служил като главен историк и архивар на Църквата в продължение на много години. Ако някой знаеше какво пише в архивите, това беше той.

Най-сетне Смит се обърна към Никсън.

— Ние наистина съхраняваме нещо, което ни е дадено много отдавна. Но Бригъм Йънг е взел решението да задържи това, което е получил, и всеки пророк след него е решил същото. Това е и моето решение. Следователно се налага да откажа на вашата молба.

— Отказвате директно искане на президента на Съединените щати?

— В нашата доктрина, Завет 109:54, е казано следното: „Смили се, Господи, над всички народи по земята; смили се над владетелите на нашата страна; и нека тези принципи, които така достойно и благородно са защитавани от нашите бащи, а именно нашата Конституция, да пребъдат навеки“. Ето на това се подчинявам аз… господин президент. А не на вас.