Стив Берри - Легендата за Линкълн

Роуан се засмя.

— Съмнявам се, че някой друг освен вас ще реши да нахлуе в Дезерет.

— Това име ли си избрахте?

— За нас то означава нещо. Така трябвало да се нарича тази страна поначало. Но американското правителство настояло на Юта.

Това също беше част от отблъскващите компромиси, за които беше настоявало и които беше получило правителството на Съединените щати. Този ден от историята продължаваше да го отвращава. Денят, в който тогавашният пророк обявил декларация, с която приел всички федерални закони и обявил края на полигамния брак. Шест години по-късно Юта бил обявен за щат. Имотите на Църквата постепенно били възстановени — включително и храмът в Солт Лейк Сити. Но Църквата понесла тежък удар. Затънала в дългове и конфликти както по отношение на вярата, така и на финансите. Трябвали й десетилетия, за да се възстанови.

Все пак се беше възстановила. И сега струваше милиарди долари. Никой освен няколко апостоли и администратори на особено високо равнище не знаеше точната стойност на всички църковни имоти. И Роуан не възнамеряваше да променя това.

— Ние ще бъдем в състояние да купим и да продадем всеки останал щат от вашите Съединени щати — каза той. — Както и много от държавите по света.

— Все още не сте се отделили.

— Всичко е въпрос на време. Очевидно знаеш какво са ни оставили отците основатели и какво са подписали през хиляда седемстотин осемдесет и седма година.

— Да, знам. Но освен това знам и неща, за които не подозираш.

Роуан не можеше да определи дали Даниълс говори сериозно, или просто си придава важност. Знаеше се, че президентът е отличен играч на покер, но нещо му подсказваше, че това не е просто блъф — не, точно това беше причината президентът да го повика.

— На вашата Църква — започна Даниълс — е било поверено нещо, което по онова време е било в състояние да унищожи тази държава. Вместо това Съединените щати са оцелели — отчасти и благодарение на Бригъм Йънг, който не се е възползвал от онова, с което е разполагал. За щастие, след като Линкълн бил убит и никой не се обърнал към него за документа, Йънг не предприел нищо с него.

— Той наивно е вярвал, че федералното правителство ще ни остави на мира. Но не е станало така. Двайсет години по-късно вие едва не сте ни унищожили.

— И въпреки това никой от Църквата не е извадил този документ. Никой никога не се е възползвал от него, за да си осигури позиция за преговори.

— Никой не е знаел за него. Йънг вече не е бил сред живите и е отнесъл тайната в гроба си.

— Това не е вярно. Хората знаели.

— Вие откъде знаете?

Даниълс направи крачка назад и отвори вратата.

Там стоеше Чарлс Р. Сноу, гордо изправен на собствените си немощни крака, с костюм и вратовръзка. Водачът на Цион. Пророкът влезе в стаята с малки, но твърди крачки.

Роуан остана поразен. Не знаеше какво да каже или да направи.

— Тадеъс — каза Сноу. — Не мога да изразя с думи колко съм разочарован от теб.

— Но… ти ми каза да търся!

— Така е. Разочарованието ми е от мотивите и преценката ти.

Роуан не беше в настроение да понесе критика от този имбецил.

— Толкова си слаб! — каза той. — Не можем да си позволим още някой като теб.

Сноу стигна до един бледозелен диван и се отпусна на него.

— Това, което се каниш да направиш, Тадеъс, ще унищожи сто години сериозна работа.

Де Мойн, щата Айова

Касиопея огледа пристройката. Сякаш беше пренесена тук направо от английската провинция. Всичко в Сейлсбъри Хаус имаше подобно излъчване. Никой не й беше обърнал внимание, докато прекосяваше градината по покритата с чакъл алея, която се виеше между есенната трева и цветните лехи. Няколко пъти беше спирала, за да им се порадва и да провери дали не я следят. Пристройката беше на около трийсет метра от основната сграда, а електрическите кабели влизаха в нея през един отвор под стрехите. За щастие, входът беше от противоположната страна на терасата и градината, където мракът беше почти абсолютен.

Дървената врата беше заключена с обикновена ключалка, монтирана над бравата, очевидно добавена допълнително. За щастие, Касиопея беше подготвена — винаги носеше шперц в несесера си с гримове. Котън смяташе, че е забавно да пътува с инструменти за взлом в дамската си чанта, но и той беше същият. Винаги имаше един малък шперц в портфейла си. Тя го харесваше заради това. Винаги беше подготвен за всичко.

Касиопея откри шперца в дамската си чанта и внимателно го вкара в ключалката. Нямаше нужда да вижда, а по-скоро да усети. Трябваше да почувства ключалката и с двете си ръце, за да потърси откъде да я натисне, за да се отвори.