Стив Берри - Легендата за Линкълн

Без да бърза, тя се върна обратно в голямата зала, за да разгледа комплект рицарски брони в три четвърти от реалния размер, който стоеше на пост до стълбището към балкона. Щеше да й трябва само минута, за да вземе часовника. Стъклото на витрината не беше дебело. Нямаше да е трудно да го счупи, без да повреди ценната вещ. Освен това според Хосепе им трябваше не самият часовник, а онова, което беше скрито вътре в него.

Касиопея одобрително огледа интериора на къщата. Опитният й поглед различи мебели от английски дъб, шкафове от елизабетинската епоха, китайски вази и стари, уникални картини. Усети и нещо друго: това беше нечий дом. Тук бяха живели хора. По някакъв начин това място й напомняше собствения й дом, макар че там вместо експонати от времето на Тюдорите имаше испански и арабски мебели. Родителите й го бяха обзавели с неща, които имаха значение за тях. Такъв си оставаше и до днес — подобно на Хосепе и салона на майка му, тя също не беше променила много.

Касиопея излезе на терасата. Зад къщата имаше красива градина, която се простираше на около четирийсет метра, до една редица от дървета. Очите й се плъзнаха към покривите и тя забеляза къде в основната сграда влизаха електрическите кабели. После ги проследи с поглед до една пристройка сред дърветата. Беше очаквала това. След няколко десетилетия модификации и модернизации в крайна сметка всичко се централизираше. Същото се беше случило с нейното шато във Франция, както и с къщата на родителите й. Съответната постройка тук беше с островръх покрив, застлан с плочи. Оставаше й единствено да се промъкне в нея. Без никой да я забележи.

Люк се държеше на разстояние и дори се заговори с някои от посетителите. Но не откъсваше поглед от Касиопея Вит, която очевидно проучваше мястото. Той остана вътре, докато тя излезе на терасата, а после се измъкна навън в градината. Явно беше забелязала нещо.

Люк влезе обратно в къщата и включи радиостанцията в джоба си. Беше си донесъл от Вашингтон комуникационно оборудване, включително скрит микрофон на ревера и миниатюрна слушалка. Малоун беше екипиран от другата страна.

— Там ли си? — прошепна той.

— Не, тръгнах си — отговори Малоун в ухото му.

— Тя провежда разузнаване.

— Чакай да позная. Излязла е навън и оглежда покрива.

— Наистина си познаваш момичето.

— Приготви се. Всеки момент ще стане тъмно.

— Как така?

— Ще видиш.

Малоун стоеше в сенките на дърветата зад Сейлсбъри Хаус. Беше оставил колата им на стотина метра от там в една пресечка. Нямаше ограда, така че не му беше трудно да се върне обратно до тази позиция, от която можеше да наблюдава осветената тераса и хората, които се разхождаха по нея и се наслаждаваха на хладната вечер. Зад прозорците на приземния етаж меко грееха светлини. Малоун беше забелязал Касиопея да излиза от къщата и да върви небрежно през градината. Щеше да й се наложи да импровизира, а най-добрият начин да се сдобие с преимущество пред останалите беше да им отнеме възможността да виждат. Само за няколко минути. Нямаше да й трябват повече.

Малоун също беше забелязал електрическите кабели на покрива, които водеха към една пристройка. Ако беше прав, тя щеше да се отправи точно натам. Номерът беше да определи докъде да я остави да стигне. Малоун искаше тя да открадне часовника, но не биваше да й позволи да избяга с него. Той не откъсваше поглед от жената, която обичаше. Касиопея изглеждаше страхотно както обикновено. Двамата взаимно си бяха спасявали живота повече пъти, отколкото можеше да преброи. Малоун й вярваше. Разчиташе на нея. И досега беше смятал, че тя изпитва същото към него.

Вече не беше толкова сигурен. Интересно как животът му се беше обърнал на 180 градуса само за два дни. За какво? И защо?

Нямаше да получи отговор на тези въпроси, преди двамата с Касиопея да седнат и да поговорят сериозно. Но това, което щеше да се случи всеки момент, със сигурност щеше да попречи на бъдещия им разговор.

Не, тя нямаше да се зарадва, когато го види.

Е, щеше да го види — и още как.

Вашингтон, окръг Колумбия

20:50 ч.

Роуан пристигна в Блеър Хаус. Имението беше собственост на правителството на Съединените щати още от времето на Франклин Рузвелт и се използваше само от гостите на президента. Сега правителството притежаваше и съседните три къщи, общо 6500 квадратни метра лукс, в които бяха отсядали множество чуждестранни държавници. Президентът Труман също беше живял тук по време на големия ремонт в Белия дом, така че всеки ден беше отивал пеша на работното си място от другата страна на улицата. Точно тук, пред входната врата, на 1 ноември 1950 г. беше имало опит за покушение срещу Труман, осуетен от един агент на тайните служби, който беше загубил живота си. В чест на този агент на желязната ограда имаше бронзова табелка и Роуан спря за момент пред нея, за да изрази почитта си.