Чак Паланик - Боен клуб

Един човек умря, казвам. Играта свърши. Вече не е забавно.

Тогава от мрака зад тълпата идва анонимният глас на водача:

— Първо правило на бойния клуб — за бойния клуб не се говори.

Вървете си вкъщи! — крясвам.

— Второ правило на бойния клуб — за бойния клуб не се говори.

Бойният клуб се затваря! Проект „Разруха“ се отменя.

— Трето правило — бият се само по двама.

Аз съм Тайлър Дърдън, крясвам. И ви заповядвам да се разкарате!

Никой не ми обръща внимание. Мъжете само се гледат втренчено.

Гласът на водача бавно обикаля помещението. Бият се по двама. Без ризи. Без обувки.

Битката продължава и продължава и продължава, колкото е необходимо.

Представете си как това се случва в сто града на половин дузина езици.

Правилата свършват, а аз продължавам да стоя в центъра на кръга от светлина.

— Записаните за битка номер едно да излязат — крясва гласът от мрака. — Разчистете центъра на клуба.

Не помръдвам.

— Разчистете центъра на клуба!

Не помръдвам.

Единствената лампа се отразява в мрака в сто чифта очи, всичките — втренчени в мен в очакване. Опитвам се да видя всекиго през погледа на Тайлър. Изберете най-добрите бойци за обучение в Проект „Разруха“. Кого би поканил Тайлър да работи в Сапунена компания „Пейпър Стрийт“?

— Разчистете центъра на клуба! — Това е установена процедура в бойния клуб. След три молби от страна на водача ще ме изхвърлят навън.

Но аз съм Тайлър Дърдън. Аз измислих бойния клуб. Бойният клуб е мой. Тези правила съм ги писал аз. Никой от вас нямаше да бъде тук, ако не бях аз. И аз казвам — беше дотук!

— Пригответе се за изгонване на члена след три, две, едно.

Кръгът от мъже рухва върху мен, двеста ръце се вкопчват във всеки сантиметър от ръцете и краката ми и ме вдигат, разпънат, към лампата.

Пригответе се за евакуация на душата след пет, четири, три, две, едно.

Предават ме от ръка на ръка над тълпата към вратата. Нося се. Летя.

Бойният клуб е мой, крещя аз. Проект „Разруха“ беше моя идея. Не можете да ме изхвърлите. Тук командвам аз. Вървете си вкъщи.

Гласът на водача крещи:

— Записаните за бой номер едно, моля, заемете местата си в центъра. Веднага!

Няма да си тръгна. Няма да се откажа. Мога да се наложа. Тук командвам аз.

— Изхвърлете члена на клуба, веднага!

Евакуирайте душата, веднага.

И аз бавно излитам през вратата в нощта със звездите горе и студения въздух, и се приземявам на цимента на паркинга. Всички ръце се отдръпват, зад мен се затръшва врата и щраква резе. В сто града бойният клуб продължава без мен.

Вече от години искам да заспя. Онази част от съня, когато се изплъзваш, предаваш се, падаш. Сега да спя е последното, което искам да правя. Аз съм с Марла в стая 8G в хотел „Риджънт“. С всичките старци и дроги, затворени тук в малките си стаички, моето все по-нарастващо отчаяние изглежда някак си нормално и очаквано.

— Ето — казва Марла, седнала по турски на леглото, и изкарва от пластмасовия блистер половин дузина хапчета за събуждане. — Навремето ходех с един, който имаше ужасни кошмари. И той мразеше да спи.

И какво стана с него?

— О, умря. Инфаркт. Свръхдоза. Прекалил с амфетамините — казва Марла. — Беше само на деветнайсет.

Благодаря, че го сподели с мен.

Когато влязохме в хотела, косата на мъжа на рецепцията беше изскубана от корен. С охлузен, разранен скалп, той ми отдаде чест. Старците, които гледаха телевизия във фоайето, до един се обърнаха да видят кой съм, когато онзи на рецепцията ме нарече сър.

— Добър вечер, сър.

В момента си го представям как се обажда в някой от щабовете на Проект „Разруха“ и докладва къде се намирам. Там имат стенна карта на града и следят движението ми, като го отбелязват с карфици. Чувствам се опръстенен като мигрираща гъска в „Дивото царство“ 23 23 Американска телевизионна поредица за дивата природа — Б.ред. .

Всички те ме шпионират, контролират ме.

— Можеш да ги глътнеш и шестте и пак няма да ти стане лошо на стомаха — казва Марла. — Но ще трябва да ги вземеш през дупето.

О, колко приятно.

Марла казва:

— Не си измислям. По-късно можем да вземем нещо по-силно. Истинска дрога — кръстчета, черна красавица, алигатори.

Няма да си пъхам тия хапчета в гъза.

— Тогава вземи само две.

Къде ще отидем?

— На боулинг. Цяла нощ е отворено и там няма да те оставят да спиш.

Навсякъде, където отидем, казвам, хората по улиците ме мислят за Тайлър Дърдън.