Чак Паланик - Боен клуб

Проблемът е, че донякъде харесвах шефа си.

Ако си мъж, християнин и живееш в Америка, баща ти е твоят модел за Бог. И понякога намираш баща си по време на кариерата си.

Само дето Тайлър недолюбваше шефа ми.

Полицията ще ме търси. Миналият петък бях последният човек, който излезе от сградата. Събудих се на бюрото, по компютъра имаше капчици от дъха ми, а Тайлър ми нареждаше по телефона: „Излез. Имаме кола“.

Имаме кадилак.

Дланите ми все още миришеха на бензин.

Механикът от бойния клуб ме попита: „Какво би ти се искало да си направил, преди да умреш?“.

Исках да се махна от работа. Давах на Тайлър позволение. Моля, заповядай. Утрепи шефа.

От гръмналия ми офис стигам с автобуса до застланото с чакъл обръщало в края на линията. Тук предградията постепенно преминават в празни парцели и разорани ниви. Шофьорът вади плик със сандвич и термос и ме наблюдава в огледалото за обратно виждане.

Опитвам се да измисля място, където ченгетата няма да ме търсят. От дъното на автобуса виждам двайсетина души, насядали между мен и шофьора. Преброявам двайсет глави.

Двайсет обръснати глави.

Шофьорът се обръща и ми подвиква към задната седалка:

— Господин Дърдън, сър, онова, което правите, наистина ме възхищава.

Никога преди не съм го виждал.

— Простете — казва шофьорът. — Комитетът твърди, че идеята е ваша, сър.

Бръснатите глави се обръщат една след друга. После една по една се изправят. Единият държи парцал в ръка — миризмата на етер се усеща. Най-близкият има ловджийски нож. Човекът с ножа е механикът от бойния клуб.

— Вие сте смелчага — казва шофьорът, — щом сте поръчали самия себе си за домашно.

Механикът казва на шофьора „Млъкни“ и „На пост не се дрънкат глупости“.

Знаеш, че една от космическите маймуни има гумен ремък, с който ще пристегне топките ти. Мъжете изпълват предната част на автобуса.

Механикът казва:

— Знаете какъв е редът, господин Дърдън. Сам го казахте. Казахте — ако някой някога се опита да затвори клуба, дори и вие самият, трябва да го гепим за топките.

Гонади.

Ташаци.

Тестиси.

Huevos.

Представете си най-добрата част от вас, замразена в пликче в Сапунена компания „Пейпър Стрийт“.

— Знаете, че е безсмислено да се противите — казва механикът.

Шофьорът дъвче сандвича и ни наблюдава в огледалото за обратно виждане.

Полицейска сирена вие все по-близо. В далечината трактор боботи в полето. Птички. В задната част на автобуса има полуотворен прозорец. Облаци. Бордюрът на обръщалото е обрасъл с бурени. Пчели или мухи бръмчат край бурените.

— Просто малка гаранция — казва механикът. — Този път не е само заплаха, господин Дърдън. Този път трябва да ги отрежем.

— Ченгетата — обажда се шофьорът.

Сирената пристига нейде пред автобуса.

Оглеждам се за нещо, което бих могъл да използвам за нападение.

Полицейска кола спира до автобуса, лампите присветват в синьо и червено през предното стъкло и някой крещи отвън:

— Стойте вътре!

И аз съм спасен.

Донякъде.

Мога да обясня на ченгетата за Тайлър. Да им разкажа всичко за бойния клуб и може би да вляза в затвора — тогава Проект „Разруха“ ще си е техен проблем и няма да се взирам в острието на нож.

Ченгетата приближават стъпалата на автобуса и първото ченге казва:

— Резнахте ли го?

Второто се обажда:

— Хайде, бързо, че имаме заповед за арестуването му.

После сваля фуражката си, а на мен ми казва:

— Нищо лично, господин Дърдън. Удоволствие е най-после да се запозная с вас.

Правите голяма грешка, казвам.

Механикът отвръща:

— Казахте ни, че вероятно ще го кажете.

Аз не съм Тайлър Дърдън.

— Казахте ни, че и това ще кажете.

Променям правилата. Вие си ходете на боен клуб, но вече няма да кастрираме никого.

— Да, да, да — казва механикът. Вече е преполовил пътеката и стиска ножа пред себе си. — Казахте, че това непременно ще го кажете.

Добре де, аз съм Тайлър Дърдън. Наистина. Аз съм Тайлър Дърдън и аз диктувам правилата — и сега ти казвам, пусни ножа. Механикът подвиква през рамо:

— Какво е най-доброто ни време досега за „Кълцай и бягай“?

Някой крещи:

— Четири минути.

Механикът крещи:

— Някой засича ли времето?

И двете ченгета са се качили в автобуса. Едното поглежда часовника си и казва:

— Само секунда. Чакайте голямата стрелка да стигне дванайсет.

— Девет — отброява ченгето.

— Осем.

— Седем.

Мятам се към отворения прозорец.