Чак Паланик - Боен клуб

Никога няма да се събудя и Тайлър ще ме превземе. Сервитьорът донася кафето и траква с токове, преди да се оттегли.

Подушвам кафето си. Мирише на кафе.

— Е — казва Марла, — дори и да повярвам на всичко това, какво искаш от мен?

За да не може Тайлър да поеме пълен контрол, Марла трябва да ме държи буден. През цялото време.

Кръгът се затваря.

В нощта, в която Тайлър спаси живота на Марла, тя го помоли да я държи будна до сутринта.

В мига, в който заспя, Тайлър застъпва и ще се случи нещо ужасно.

А ако все пак заспя, Марла трябва да следи Тайлър. Къде ходи. Какво прави. Тогава може би през деня с повечко тичане ще мога да оправя белята.

Той се казва Робърт Полсън и е на четирийсет и осем години. Той се казва Робърт Полсън и Робърт Полсън ще остане на четирийсет и осем години завинаги.

По достатъчно дълга времева линия шансът за оцеляване за всички спада на нула.

Големия Боб.

Огромната буца. Бабанкото изпълнявал редовна задача „Замрази и изкърти“ за домашно. И Тайлър се промъкнал в апартамента ми така, за да го вдигне във въздуха с динамит домашно производство. Вземате флакон със замразител R–12, ако все още се намира — нали знаете, озоновата дупка — или R–124-а, и напръсквате ключалката, докато механизмът не замръзне.

При „Замрази и изкърти“ напръсквате ключалките на монетен телефон, паркинг автомат или пощенска кутия. После използвате чук и длето, за да изкъртите замръзналия патрон.

При редовната задача „Пробий и напълни“ пробивате с бургия телефона или банкомата, после завинтвате тръбичка в дупката и използвате гресьорка, за да напомпате мишената си с грес, ванилов пудинг или пластичен цимент.

Не че Проектът „Разруха“ имаше нужда да краде стотинки. Сапунена компания „Пейпър Стрийт“ беше затрупана с поръчки. Дойдеха ли празници — Боже опази. Домашното се дава за каляване на наглостта. Имаш нужда от хитрост. Правиш своите вложения в Проект „Разруха“.

Вместо длето за замразения патрон на ключалката можете да използвате електрическа бормашина. Върши същата работа и е по-тиха.

Когато гръмнали Големия Боб, полицаите помислили електрическата бормашина без кабел за пистолет.

Нямало нищо, което да свърже Големия Боб с Проекта „Разруха“, бойния клуб или сапуна.

В джоба си имал своя снимка, огромен и на пръв поглед гол — по прашка — на някакво състезание. Тъп начин на живот, казваше Боб. Сценичните прожектори те заслепяват, а микрофонията те оглушава, докато съдията не изкомандва — разтегни десен четириглав мускул, стегни, задръж.

Постави ръцете си така, че да ги виждаме.

Разтегни лява ръка, стегни бицепса, задръж.

Не мърдай.

Хвърли оръжието.

Това беше по-хубаво от реалния живот.

На ръката му имаше белег от целувката ми. От целувката на Тайлър. Пригладената коса на Големия Боб бе обръсната, а отпечатъците на пръстите му — изгорени с луга. И беше по-добре да пострадаш, отколкото да те арестуват, защото арестуват ли те — отпадаш от Проект „Разруха“, няма вече домашни.

Една минута Робърт Полсън е бил топлата сърцевина, около която се тълпи световният живот, а в следващия миг Робърт Полсън се е превърнал в неодушевен предмет. След полицейския изстрел — невероятното чудо на смъртта.

Във всеки боен клуб тази вечер водачът обикаля в тъмното около тълпата мъже, които се гледат през празния център на всяко мазе, и този глас крещи:

— Той се казва Робърт Полсън.

И тълпата крещи:

— Той се казва Робърт Полсън.

Водачите крясват:

— На четирийсет и осем години.

И тълпата крещи:

— На четирийсет и осем години.

Той е на четирийсет и осем години и беше член на бойния клуб.

Той е на четирийсет и осем години и беше член на Проекта „Разруха“.

Само в смъртта ще добиваме собствени имена, защото само в смъртта вече не сме част от начинанието. В смъртта ставаме герои.

И тълпите крещят: Робърт Полсън.

И тълпите крещят: Робърт Полсън.

И тълпите крещят: Робърт Полсън.

Вечерта отивам в бойния клуб, за да го затворя. Стоя под единствената лампа насред помещението и клубът ме приветства. За всички тук аз съм Тайлър Дърдън. Умен. Енергичен. Куражлия. Вдигам ръце, за да замълчат, и предлагам — защо просто не се разотидем. Приберете се тази вечер вкъщи и забравете за бойния клуб.

Според мен бойният клуб изпълни целта си, не мислите ли?

Проект „Разруха“ се отменя.

Чух, че имало добър мач по телевизията…

Стотина мъже само ме гледат втренчено.