Чак Паланик - Боен клуб

Пет космически маймуни го повалят. Тайлър ми разказва това, но аз някак си вече го знам. Три космически маймуни вардят. Една маймуна му слага етера. Една маймуна смъква почитаемите му гащи. Кучето е шпаньол и лае ли лае. Лае ли лае. Лае ли лае.

Една космическа маймуна увива гумения ремък три пъти и го пристяга около почитаемия му пакет.

— Друга маймуна се мушва между краката му с ножа — шепне Тайлър, прилепил насинено лице до ухото ми. — И аз прошепвам в дълбокопочитаемото ухо на комисаря, че ще е по-добре да остави бойните клубове на мира, инак ще разтръбим на целия свят, че негова почитаема светлост няма топки.

Тайлър шепне:

— Докъде мислите, че ще стигнете, почитаеми?

Гуменият ремък прекъсва всякаква чувствителност там долу.

— Докъде мислите, че ще стигнете в политиката, ако гласоподавателите разберат, че нямате орехчета?

Почитаемият вече е загубил всякаква чувствителност.

Топките му са студени като лед, човече.

Ако се наложи дори и един боен клуб да бъде затворен, ще разпратим топките му на изток и на запад. Едната отива в „Ню Йорк Таймс“, другата — в „Лос Анджелис Таймс“. По една за всеки. Официално съобщение, един вид.

Космическата маймуна маха напоения с етер парцал от устата му и комисарят казва „недейте“.

А Тайлър казва:

— Ние нямаме какво да губим освен бойния клуб.

Комисарят — той има всичко.

За нас остават само лайната и боклуците на света.

Тайлър кимнал на космическата маймуна с ножа между краката на комисаря.

И подхвърлил:

— Представи си как до края на живота ти дюкянът ти плющи празен.

— Не — казал комисарят.

И „недейте“.

Престанете.

Моля ви.

О.

Боже.

Помогнете.

Ми.

Помощ.

Не.

Аз.

Боже.

Аз.

Спрете.

Ги.

И космическата маймуна плъзва ножа, и той прерязва само гумения ремък.

Шест минути всичко на всичко, и сме готови.

— Запомни — казал Тайлър. — Хората, които се опитваш да стъпчеш — те са онези, от които зависиш. Ние сме хората, които ти перат прането, готвят храната ти, сервират вечерята ти. Ние оправяме леглото ти. Пазим те, докато спиш. Караме линейките. Свързваме те по телефона. Ние сме готвачите и таксиметровите шофьори и знаем всичко за тебе. Ние обработваме застрахователните ти полици и кредитните ти карти. Контролираме всяка част от живота ти. Ние сме средните деца на историята, възпитани от телевизията да вярваме, че някой ден ще станем милионери, кинозвезди и рок звезди — ала няма да станем. И ние тепърва го проумяваме — казал Тайлър. — Така че не се ебавай с нас.

Наложило се космическата маймуна да притисне силно кърпата, за да заглуши хълцането на комисаря и да го приспи съвсем.

Друг отряд го облякъл и го отнесъл вкъщи заедно с кучето. Оттук нататък от него зависело да запази тайната. И не, не очакваме повече опити за затваряне на бойни клубове.

Почитаемият се прибрал вкъщи уплашен, но непокътнат.

— Всеки път, когато даваме тези дребни поръченийца за домашно — казва Тайлър, — хората от бойния клуб, които нямат какво да губят, навлизат все по-навътре в Проект „Разруха“.

Коленичил до леглото ми, Тайлър казва:

— Затвори очи и дай ръка.

Затварям очи и Тайлър поема дланта ми. Чувствам устните на Тайлър върху белега от неговата целувка.

— Казах, че ако говориш зад гърба ми, никога повече няма да ме видиш — казва Тайлър. — Ние не сме двама отделни мъже. Накратко казано, когато си буден, ти командваш положението и можеш да се наричаш както си искаш, но в мига, в който заспиш, аз поемам смяната и ставаш Тайлър Дърдън.

Но нали се бихме, казвам. В нощта, когато измислихме бойния клуб.

— Ти всъщност не се би с мен — казва Тайлър. — Сам го каза. Ти се би с всичко, което мразиш в живота си.

Но аз те виждам.

— Ти спиш.

Но ти живееш в къща под наем. Имаше работа. Даже работеше на две места.

Тайлър казва:

— Поискай си анулираните чекове от банката. Наех къщата на твое име. Мисля, ще забележиш, че почеркът на чековете за наем съвпада с този на бележките, които печаташе за мен.

Тайлър е харчил моите пари. Нищо чудно, че вечно превишавах кредитния си лимит.

— А работата? Ами защо според теб си толкова изтощен? Боже мили, това не е безсъние. Веднага щом заспиш, застъпвам аз и отивам на работа или на боен клуб, или каквото там. Имаш късмет, че не съм се хванал на работа като търговец на змии.

Ами Марла, казвам.

— Марла те обича.

Марла обича тебе.

— Марла не прави разлика между теб и мен. Вечерта, когато сте се запознали, си й се представил с фалшиво име. Ти никога не казваше истинското си име в групите за взаимопомощ, лайно преструванско. Откакто й спасих живота, тя мисли, че се казваш Тайлър Дърдън.