Чак Паланик - Боен клуб

Четиринайсет долара.

Това — казах, — това майка ти ли е?

Да. Ти плачеше, подсмърчаше, плачеше. Преглътна. Да.

Имаше карта от библиотеката. Карта от видеотеката. Карта за социална осигуровка. Четиринайсет долара в брой. Исках да прибера картата за автобуса, но механикът каза да взема само шофьорската книжка. Студентска карта с изтекъл срок.

Учил си нещо.

В този момент ти вече се разрева доста яко, затова притиснах малко по-силно пистолета в бузата ти и ти почна да се дърпаш, докато не ти казах не мърдай, или веднага ще умреш. А сега, какво учеше?

Къде?

В колежа, казах. Имаш студентска карта.

О, не знаех, хлъц, глът, смрък, смрък, биология.

Чуй сега, ти ще умреш, Реймънд К. К. К. Хесъл — тази нощ. Може да умреш след секунда или след час — ти си решавай. Така че излъжи ме. Кажи ми първото, дето ти дойде наум. Измисли нещо. Хич не ми дреме. Пистолетът е у мен.

Най-накрая ти се заслуша и започна да се измъкваш от малката трагедия в главата ти.

Попълни празното място. Какъв иска да стане Реймънд Хесъл, като порасне?

Вкъщи, каза, искаш само да се прибереш вкъщи, моля ви.

Без глупости, казах. Но после как искаш да си прекараш живота? Ако изобщо ставаш за нещо.

Измисли нещо.

Не знаеш.

Тогава ще умреш още сега, казах. А сега обърни глава, казах.

Смъртта ще започне след десет, девет, осем.

Ветеринар, казваш ти. Искаш да станеш ветеринар, ветеринарен лекар.

Значи животни. За това трябва да учиш.

Страшно много учене трябва, каза ти.

Можеш или да отидеш да учиш и да си скъсваш гъза от зубрене, Реймънд Хесъл, или да умреш. Ти избирай. Набутах портфейла ти в задния джоб на джинсите ти. Значи ти всъщност искаш да лекуваш животни. Дръпнах осоленото дуло от едната ти буза и го притиснах към другата. Това ли винаги си искал да станеш, д-р Реймънд К. К. К. К. Хесъл — ветеринар?

Ъхъ.

Не се будалкаш, нали?

Не. Не, искаш да кажеш да, не се будалкам.

Ъхъ.

Добре, казах и притиснах мокрия край на дулото в брадичката ти, после във върха на носа и навсякъде, където го притиснах, дулото оставяше лъскаво мокро кръгче от твоите сълзи.

Е, казах аз, върни се в училище. Ако утре се събудиш, намери начин да се върнеш в училище.

Притиснах мокрия край на дулото във всяка буза, после в брадичката ти, после в челото ти и оставих дулото така. Може да умреш и веднага, казах.

Книжката ти е у мен.

Знам кой си. Знам къде живееш. Ще задържа книжката ти и ще те проверявам, Реймънд. К. Хесъл. След три месеца, после след шест месеца, после след година — и ако не си се върнал в колежа и не учиш за ветеринар, ще умреш.

Ти не каза нищо.

Махай се оттук и си живей животеца, но помни, че те следя, Реймънд Хесъл, и по-скоро бих те убил, отколкото да те гледам как бачкаш някакво лайняно бачкане за колкото да си купиш сирене и да гледаш телевизия.

А сега ще си тръгна, така че не се обръщай.

Това иска Тайлър от мен.

Думите, които излизат от устата ми, са думите на Тайлър.

Аз съм устата на Тайлър.

Аз съм ръцете на Тайлър.

Всеки в Проект „Разруха“ е част от Тайлър Дърдън и обратно.

Реймънд К. Хесъл, вечерята ти ще е най-вкусната, която някога си ял, а утрешният ден ще е най-прекрасният в целия ти живот.

Събуждаш се на „Скай Харбър Интернешънъл“.

Връщаш часовника два часа назад.

Автобусът ме откарва в центъра на Финикс и във всеки бар, в който вляза, има мъже с шевове около очните орбити — там, където някой як удар е размазал плътта в острия ръб. Хора с изметнати настрани носове — и тези пичове в бара ме виждат с дупката в бузата и веднага се разпознаваме като свои.

От известно време Тайлър е изчезнал от вкъщи. Върша си дребната работа. Хвърча от летище на летище да гледам колите, в които са умрели хора. Магията на пътуването. Мъничко живуркане. Мънички сапунчета. Мъничките самолетни седалки.

Навсякъде където отида, разпитвам за Тайлър.

В случай че го намеря, шофьорските книжки на дванайсетте човешки жертви са в джоба ми.

Във всеки бар, в който вляза, във всеки шибан бар виждам пребити пичове. Във всеки бар те ме прегръщат и искат да ме черпят една бира. Все едно вече знам кои барове са на бойния клуб.

Питам виждали ли са мъж на име Тайлър Дърдън.

Тъпо е да питам знаят ли за бойния клуб.

Първото правило е, че за бойния клуб не се говори.

Но виждали ли са Тайлър Дърдън?

Казват — никога не сме чували за него, сър.

Но може да го намерите в Чикаго, сър.

Всички ми викат сър — сигурно заради дупката в бузата.