И сега, когато вече знам за Тайлър, той би ли бил така добър да изчезне?
— Не — казва Тайлър и продължава да държи ръката ми. — Първо на първо, аз нямаше да съм тук, ако ти не ме искаше. Ще продължа да си живея живота, докато спиш, но ако се ебаваш с мен — ако се приковеш с верига за леглото нощем или вземеш големи дози приспивателно — ще станем врагове. И ще ти го върна тъпкано.
О, що за глупости. Това е сън. Тайлър е проекция. Той е случай на раздвоение на личността. Състояние на психогенна фуга. Тайлър Дърдън е моя халюцинация.
— Мани ги тия лайна — казва Тайлър. — Може пък ти да си моя шизофренна халюцинация.
Аз бях първи.
Тайлър казва:
— Да, да, да, ама чакай да видим кой ще остане последен.
Това не е истина. Това е сън и ще се събудя.
— Ами събуди се тогава.
А после телефонът звъни и Тайлър изчезва. Слънчевите лъчи пробиват през завесите. Това е събуждането ми по телефона в седем сутринта и когато вдигам слушалката, линията е мъртва.
Превъртаме на бързи обороти напред. Хващам обратния полет към къщи, при Марла и Сапунената компания „Пейпър Стрийт“.
Всичко продължава да се разпада.
Вкъщи много ме е страх да погледна в хладилника. Представете си десетки малки найлонови торбички с етикети, на които са изписани имената на градове като Лас Вегас, Чикаго и Милуоки — в тях, за да опази подразделенията на бойния клуб, на Тайлър му се наложило да осъществи заплахите си. Във всяка торбичка ще има чифт кървави мръвки, замръзнали на лед.
В един от ъглите на кухнята една космическа маймуна е приклекнала на напукания линолеум и се разглежда в огледалце.
— Аз съм пеещият и танцуващ боклук на този свят — казва маймуната на огледалото. — Аз съм токсичен отпадъчен продукт на Божието сътворение.
Други космически маймуни щъкат насам-натам из градината, берат разни неща, убиват разни неща.
С ръка на дръжката на фризера, поемам дълбоко дъх и се опитвам да съсредоточа просветлената си духовна същност.
Капки дъжд по розите.
Щастливи Дисни животни.
От това ме боли оная работа.
Фризерът е лекичко открехнат, когато Марла надниква през рамото ми и пита:
— Какво има за вечеря?
Космическата маймуна се разглежда в огледалото, клечейки.
— Аз съм лайната и заразните човешки отпадъци на сътворението.
Кръгът се затваря.
Преди около месец се страхувах да пусна Марла да погледне в хладилника. Сега сам ме е страх да погледна в хладилника.
О, Боже. Тайлър.
Марла ме обича. Тя не прави разлика, защото не знае.
— Радвам се, че се върна — казва Марла. — Трябва да поговорим.
— О, да, казвам. Трябва да поговорим.
Не мога да се накарам да отворя фризера.
Аз съм Присвитите слабини на Джо.
Казвам на Марла — не пипай нищичко в този фризер. Дори изобщо не го отваряй. Ако намериш неща вътре, не ги яж, не ги давай на котката, нищо не прави. Космическата маймуна с огледалцето току ни поглежда, затова казвам на Марла, че трябва да излезем. Трябва да отидем някъде другаде, за да проведем този разговор.
Надолу по стълбите към мазето една от космическите маймуни чете на останалите:
— Трите начина за правене на напалм: Първи начин, смесвате равни части бензин и замразен концентрат от портокалов сок — чете маймуната в мазето. — Втори начин, смесвате равни части бензин и диетична кола. Трети начин, разтваряте сухи котешки изпражнения в бензин до получаване на гъста смес.
Ние с Марла се прехвърляме от Сапунена компания „Пейпър Стрийт“ в сепаре с прозорец на планетата „При Дени“ 22 22 Верига семейни ресторанти за бързо хранене в САЩ. — Б.ред.
, оранжевата планета.
Тайлър беше говорил за това — как понеже Англия организирала всичките изследователски експедиции, изградила колонии и направила картите, повечето географски названия били английски имена втора ръка. Англичаните кръстили всичко. Или почти всичко.
Например Ирландия.
Ню Лондон, Австралия.
Ню Лондон, Индия.
Ню Лондон, Айдахо.
Ню Йорк, Ню Йорк.
Напред към бъдещето.
Пак така, когато изръшкат дълбокия Космос, най-вероятно мегатонните корпорации ще открият всичките нови планети и ще ги сложат на картата.
Звездна сфера Ай Би Ем.
Галактика Филип Морис.
Планета При Дени.
Всяка планета ще приеме корпоративната идентичност на онзи, който я изнасили пръв.
Светът Будвайзер.
Нашият келнер има оток колкото гъше яйце на челото. Стои все едно е глътнал бастун, с прибрани пети.
Читать дальше